„Да се роди, дето рало ходи, дето ходи и дето не ходи“

Публикувана на 20.12.2024 в 09:12

На 20 декември църквата почита паметта на св. Игнатий Богоносец. Свързва се и с началото на рождественските богородични мъки, а коледарите се събират, за да изберат своя цар:

„Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа. Ой, Коладе, мой, Коладе.

Игнажден – денят определен от народа ни като Еднажден, Идинажден, Идинак, Поляз, Полязовден е денят, който се смята за нов ден и млада година. Затова и народът ни му възлага толкова много надежди за добруване чрез магията на първия ден, която зависи от полазника. Първият, дето прекрачва прага, идва в дома със сърцето, с ума, с думата и моженето си и каквито са те, такава ще е годината – за целия дом, за цялата челяд. Затуй и го чакаме – здрав и силен. Добър човек да е, затуй му слагаме трапеза – да опита от всичко, да разравя въглищата в огнището и да нарича: „Колкото искрици, толкова пшеница. Да се роди, дето рало ходи, дето ходи и дето не ходи“, а стопанката го дарява за добрите му думи. Никой обаче не знае какъв късмет ще донесе на къщата, в която ще отиде на този ден, затова всеки си стои у дома.

Ако ли пък се случи лош да е първият гост, пристъпил прага на дома, не спестяват да го посрещнат и изпратят с хули и ругатни: „Кракът си да беше счупил, че да не дойдеш“, „С очи да беше ослепял та да не видиш вратницата“.

Според тревненеца краевед Богомил Даскалов „Вечерта преди Игнажден, пред вратата на къщата се слагат трески от дървета и от вечерта още слагат на огъня да ври царевица. Този, когото са забелязали, че е добър човек – поканват го или пък той си знае, че трябва да мине на Игнажден сутринта. Когато влиза в къщата, взел от оставените навън съчки, той трябва да имитира домашни животни „Мяу-мяу, ку-ку-ри гу , бе-е-е“ и т.н., а съчките слага в огъня, наричайки: „Колкото повече са искричките, толкова по-плодородна да е годината“. Тогава полазникът слага треските зад вратата и сяда върху тях уж да мъти, че да им се измътят пиленцата.

Стопанката подрежда трапеза – питка, царевица (за да не се пръскат кокошките по комшиите и да е снасят яйцата си другаде), боб, орехи и други. Полазникът не трябва да си тръгва с празни ръце. Дават му сушени плодове – круши, ябълки и една сребърна пара, защото вярвали, че на този ден денят нараствал толкова, колкото да прескочи петелът прага.“

Баба Драгана от гр. Тръстеник, Плевенско, разказва, че полазникът трябва да седи до огнището, за да лежат квачките върху яйцата и да дойдат по-скоро „годежняци“ за момите и момците в къщата.

В Добричко полазникът трябва да яде покрай огнището и да стои там, докато се пукат пуканки. Ако се пукат патлаци значи пиленцата ще станат ярки ще носят много яйца.

На Игнажден в Ловешко се гадае дали и кога момата ще се ожени. Сяда заранта тя върху дръвника, посипва главата си с ечемик и нарича: „Кой ми е на късмет, ще дойде нощес да го женим заедно“. Вечерта слага зрънцата под възглавницата и сънува бъдещия си жених. По броя на пръчките, взети в наръч от дръвника гадае – ако са нечетен брой – ще се задоми същата година, ако ли не – ще почака следващата.

Интересен обичай е правен някога в Русенското село Табачка. Васил Маринов описва „Пазене на квас“: две девойки замесват квас, в който възрастни жени слагат сушени и стрити на прах билки. Увиват тестото и го пазят цяла нощ. На сутринта го разделят помежду си. Този квас може да лекува от всички болести; от него момците полудяват от любов по момите, а мющериите (клиентите) по дюкяните се увеличават.

На този ден и балканджиите спазват традицията нищо да не се изнася от къщата и нищо в заем да не се дава. Особено се следи да не се извади от къщата огън, жарава и сол, защото се вярва, че огънят поддържа живота в дома, а солта пази от злини. На този ден от трапезата не се става – за да не стават кокошките от полозите си, не се вари боб, за да не бие градушка и не се пере, за да не се разболяват хората.

Жените месят специални пити, наречени „игнатски хляб“ или „игнатска пита“. За момченцата правят кравайчета, а за момиченцата – кукли.

Христо Вакарелски пише, че „някъде из България, на сутринта се удрят с дрянови пръчки, защото се вярва, че този ден има характер на нова година“. Според него този ден има и звуково свързване на „Игнат“ с „инат“, затова което се прави на св. Игнат, упорито ще става през цялата година, т. е ще се заинати и така ще стане. Приготвят се постни храни, сурово жито или просо, цели орехи, лук, туршия. Опича се кравай или питка от прясно тесто без украса, върху нея или върху житото се забожда свещ. Трапезата се прекадява с тамян, а на вечерята се правят наричания за плодородие.

На този ден имен ден празнуват хората с имена Игнат, Искрен, Пламен, Огнян.

Автор д-р Ирина Димитрова, главен уредник „Бит и поминък“ в музей „Етър“

Сподели в

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *