„Не е лесно да издухаш лед, да изкараш мед. Сърце иска! “

Публикувана на 16.12.2024 в 10:15

Свети Спиридон – покровител на занаятчиите

По повод 12 декември, деня на св. Сиридон – покровител на занаятчиите, в поредица от статии представяме майсторите на музей „Етър“.

Свирнята се не учи. Тя иде отвътре… Сърцето командува на пръстите… Аз, като свиря например, не знам коя дупка отпушвам и запушвам… Отвътре си иде… Не е лесно да издухаш лед, да изкараш мед. Сърце иска! “, из „Среща с песента“ на Николай Хайтов

Мелодии на гайда или кавал понякога огласяват Етърската чаршия. Това е сигурен знак, че майстор Цвятко създава и пробва поредния си уникат. Работилницата му се намира на първия етаж на къщата от с. Тумбалово, Севлиевско.

Любовта към музиката и народните инструменти има корени в Цвятковия род по бащина линия. Дядо му Пеньо от с. Шипка още преди Освобождението е изработвал дървени съдове и музикални инструменти.

Друг емоционален спомен, кой Цвятко споделя е, че като малко момче гледа концерт на гайдар и народна певица и остава запленен от дивните звуците на инструмента. Това го провокира да се запише в Школата по изкуства в Габрово. Завършва Средното музикално училище в с. Широка лъка, специалност „Гайда”. След казармата постъпва на работа в Държавенансамбъл „Габрово”, а от 1995 г. до днес Цвятко работи в музей „Етър”. Така продължава фамилната традиция. Дядото, на когото е кръстен, участва в изграждането на музея, а баща му Пеньо е майстор фурнаджия тук от 1981 до 1992 г.

Гайдата остава любим музикален инструмент на Цвятко. Той обича да я изработва, а сложността на процеса приема като предизвикателство. Направата на гайда е сложна работа. Изисква се време и труд. И майсторлък! Одира се ярешката кожа, обработва се и се стъкмява мяхът. Той е като резервоар за въздух, който свирачът изтласква към гайдуницата и ручилото. Най-важната част на гайдата, според майстора, е гайдуницата – разпробито дърво с пръстови отвори. Тя служи за извличане на мелодията чрез отваряне и затваряне на съответните дупки. Басовият тон, който е една октава по-нисък от строя на гайдуницата, „извира“ от ручилото. Вкраването на въздух в гайдата се осъществява чрез надуялката, която представлява цилиндър с канал, завършващ с клапа, която не позволява на въздуха да се върне обратно. Дървените части се прикрепят към меха с помощта на главини, завързани за него. Но самата „душа“ на гайдата е пискунът. Един в гайдуницата и в ручилото. Налягането, създадено от притискането на меха, кара „перцето“ на пискуна да издава трептения, които се превръщат в звуци.

Друг любим инструмент на Цвятко е кавалът. За да запее своя песен, инструментът трябва да е направен от добро дърво с подходяща плътност, здравина и тежина, най-добре от дрян или чемшир.

Гъдулката, разказва майсторът, се изработва от явор, от цяло парче дърво, което се сцепва на две, след това се издълбава, шкури и полира. Лъкът ѝ е от конски косъм. Навремето са правили струните от животински черва, но сегашните са метални.

Всеки инструмент има собствен глас. Опознал тайните на занаята, майсторът изработва и авторски модели на духови музикални инструменти.

„Дърво е, поддава се, послушно е в ръката ти,… ама това ли е, ако не му дадеш ти душа да оживее..”

Мечтата на Цвятко, който не само изработва музикални инструменти, но и свири прекрасно на тях, е да създаде школа за деца, в която да предава не само умения, но любов към народната музика и българските традиции.

Пазим миналото, градим мостове към бъдещето!

Научете 60 лични истории, свързани с музей „Етър“! До края на 2024 – годината, в която музеят става на 60, ще ги откривате на различни места – по чаршията, във водните съоръжения и другите архитектурни обекти, в разказите на майсторите и екскурзоводите, в публикациите на официалния сайт и социалните мрежи на музея. Предстои Ви едно незабравимо пътешествие, което да стане Ваша лична история, свързана с възрожденското съкровище на България – музей „Етър“.
Сподели в

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *