Пазим миналото, градим мостове към бъдещето!
Научете 60 лични истории, свързани с музей „Етър“! До края на 2024 – годината, в която музеят става на 60, ще ги откривате на различни места – по чаршията, във водните съоръжения и другите архитектурни обекти, в разказите на майсторите и екскурзоводите, в публикациите на официалния сайт и социалните мрежи на музея. Предстои Ви едно незабравимо пътешествие, което да стане Ваша лична история, свързана с възрожденското съкровище на България – музей „Етър“.
Първомайстора
От фамилията му се вижда, че от поколения предците му са ковачи. Но той – Илия, е първомайсторът. Роден през 1946 година, усвоил занаята от родителите си, Илия Ковачев е признат за почетен лидер на Международната гилдия на ковачите. Носител е на редица награди и грамоти от панаири, изложби и съревнования, проведени в България и в чужбина. Той представя България на международни симпозиуми по ковачество в Полша и Германия, участва в изложби в Съветския съюз, Индия, Китай, Монголия и др. И отвсякъде се връща с награди. В творческия си път Ковачев оставя множество образци на изкуството си – масивна кована врата, механизъм за кулен часовник, желязна ракла, скара „Чеверме“.
Но голямата страст на Илия Ковачев са часовниците. Той реставрира 12 старинни часовникови механизми на кулите в Севлиево, Дряново, Трявна, Елена, Ботевград. Саморъчно изработва 9 нови часовникови механизма за градски кули – в Добрич, Широка лъка, Балчик, изложението в Орешак, музей „Етър” и др. Връх в майсторството му е реставрацията на градската кула с часовник от ХІV в. в родното място на Й. С. Бах. – Ордруф, Германия.
В музей „Етър“ се пазят няколко изделия на ковача – механична скара „Чеверме”, експонирана в ковашката работилница; скара за шишове, задвижвани с вода до Възрожденската механа; махала за часовници.
Без златните ръце на Илия Ковачев не би тръгнал и механизмът на часовниковата кула в музея.
Още лични истории, свързани с музей „Етър“