„Варвара вари, Сава меси, Никола гости гощава“

Публикувана на 04.12.2023 в 10:44

В църковния календар дните 4, 5 и 6 декември се посветени на св. Варвара, св. Сава и св. Никола (Николай), светци, които в човешкото си битуване имат много различна съдба.

Варвара е мъченица за вярата, родена през ІІІ в. Тя е покровителка на внезапно починалите.

Св. Сава посвещава живота си в служба на Бога и с наследството си построява няколко манастира и болници.
Св. Николай, архиепископ на гр. Мира в Мала Азия, е противник на езичеството и арианската ерес, помага на бедни и болни, спасява човешки животи по суша и вода. Той е покровител на моряците, рибарите, бъчварите, търговците, банкерите, аптекарите, погрешно обвинените, покаялите се крадци. За свой защитник го припознават също пиратите, крадците и лихварите. Уважаван от всички клонове на християнството, св. Николай е единственият светец с дарбата да възкресява чрез молитвата си.

Народната вяра свързва това тридневие с подготовката на Никулден. Често св. Сава се смята за жена светица и заедно с Варвара – за сестри на св. Николай. Всяка от тях има свои задължения – св. Варвара пази децата от болестите и най-вече от шарката, а Сава е заповедница на чумата. Дедите ни изпитват страхопочитание към нея, защото тя „засява” болестите по хората, откъдето и израза „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява”. Едновременно с това Сава е по-милостива от Варвара към хората, тя/той върви след нея и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите, което ги свързва с плодородието. Сава е свързан/а и с плодовитостта – на този ден бездетните булки и най-старата жена в дома изпълняват ритуал: жената прави хляб като пресява брашно със сито, обърнато наопаки, а старицата ѝ казва: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема”. В някои места честват празника като на светец мъж, покровител на вълците.

В българската традиция за обичаите, съпътстващи празниците на св. Варвара, св. Сава и св. Никола има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“, визираща кулинарната страна на честването им. На първият от дните майките с малки деца задължително пекат питка, мажат я с мед и я раздават на съседите за умилостивяване на „баба Шарка”. Денят, наричан на места „женска коледа”, е празник за девойките, които обикалят домовете и пеят песни за здраве на домакините.

Обредните практики и на Савинден са подобни, като на някои места се вари и раздава жито за помен на починалите. От него започва подготовката на Никулденската трапеза – двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола, когато задължително се яде риба, обикновено шаран.
В отделните райони рибата се приготвя по различни начини – рибник с орехи, увит с тесто, пържена риба или на фурна. „На Никулден човек трябва да почопли зъби с рибя кост, макар и от боклука да я вземе”, казва народът. Край морето шаранът е заместен с морска риба, но е желателно тя да е с люспи. Има обичай няколко люспи да се запазят в кесията на стопанина, за да има в нея винаги пари. Оставя се и кръстатата костица от черепа на шарана, която се пришива на бебешка шапка за предпазване от злите сили. Меси се обреден хляб с украса риба. Понеже празникът е през пости, на трапезата се слагат варено жито, ошав, царевица, туршия.

Икона тип руска, част от иконостас, битувала от края на XIX до средата на XX век в с. Върбаново (днешна Царева ливада). Откупена от музей „Етър“ през 1977 г. от Митка Колева.

Никулден е един от българските празници, на чийто светец често се посвещава курбан, в случай на преживяно тежко премеждие или избегната беда „за здраве на къщата”. Никулденският курбан винаги е рибен и от него задължително се раздава. Често службата съвпада с именния ден на домакина (домакинята).

Св. Никола е покровител на много градове: Абърдийн, Амстердам, Голуей, Бари, Бургас, Ливърпул, Москва. Възприет е за закрилник на Херцогство Лотарингия, Гърция и Русия.

автор: Румяна Денчева, уредник в РЕМО „Етър“

Сподели в

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *