Архангеловден (8 ноември) е празник, на който Българската православна църква празнува Архангелски събор (Събор на Св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили). Широко разпространена е представата, че Архангел Михаил взима душите на хората по Божията воля, затова той се нарича Св. Рангел – душовадник.
Тясната връзка на Архангел Михаил със смъртта се отразява и в отбелязването на деня. В събота преди празника се прави Архангелова задушница, една от най-големите през годината. На този ден в православните храмове се извършва специално богослужение – литургия за упокой и обща панахида.
Ходи се на гробищата, раздава се за „Бог да прости“, споменават се починалите близки хора.
Отношението и традициите към паметта на покойниците се променят през годините. Това е нормален процес, тъй като заобикалящият ни свят се пренарежда и ние се съобразяваме с динамиката му.
Преди 100 години никой не си е представял, че ще дойде ден, в който всички ще имат телефони, които ще правят снимки. Обикновено хората са имали по 3-4 снимки за целия си живот и са се отнасяли грижливо към всяка една от тях.
Интересна е практиката от началото на XX век е да се снимат мъртъвците.
От гледна точка на нашето съвремие това изглежда странно, дори неприемливо. Днес фотоапаратът рядко се използва на погребение или помен. Но в миналото това е начин да се запечата завинаги ликът на любим човек и споменът за близките му, събрани на едно място, макар и по тъжен повод.
Във фонда на музей „Етър” са запазени няколко снимки на погребения от началото на ХХ век. Всяка от тях носи специфична енергия, в това вярват много хора и до днес. Затова, според поверието, е хубаво снимките на починали хора да се съхраняват отделно от снимките на живите.
Друг интересен момент от почитта към покойниците е поставянето на некролози. Тази практика се среща на много малко места в Европа. Няма информация кога точно започва, кой я е измислил или откъде е привнесена, но е факт, че некролози се поставят и днес – при известяване на смърт, на деветия и четиридесетия ден от нея, годишнини и при други струвания. Някои са със снимки, други без. Погребалните агенции днес предлагат каталози със различни рамки и печални стихове за починалите.
Некролози от миналия век се съхраняват във фонда на музей „Етър”.
По какъвто и начин да решим да поменем близките си е важно да го направим на една от големите Задушници, защото без паметта за миналото няма да имаме настояще.
Автор – Павлина Дамянова, уредник отдел „Духовна култура“