Цветница е християнски и народен празник, който се празнува една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. В българската традиция празникът се нарича още Връбница и има характерни обредни действия, устойчиви във времето. И днес на този ден млади и стари ходят на църква и си взимат върбова клонка, която поставят на домашната икона. Празнуват всички, които носят имена на цветя.
На много места лазарките изпълняват ритуала Кумичене. Носените на Лазаровден венчета се хвърлят в течаща вода. На която лазарка венчето е първо, тя става кумица и води лазарките на следващата година. По традиция на други места, Кумичене се прави и на самия Лазаровден.
На този ден християнската църква почита влизането на Исус Христос в Йерусалим. Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, след като възкресява престоялия четири дни в гроба Лазар, яздейки магаре. Вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
На този ден в църквата се отслужва молитва. По нашите географски ширини се благославят върбови клонки, които се раздават на вярващите за здраве. Те ги отнасят в домовете си и окичват с тях портите.
Вярва се, че осветената върбова клонка има лековита сила и затова се използва в различни целебни практики.
Когато някоя родилка ражда трудно, се прекадява с нея.
Прелива се три пъти вода през венеца от върбови клонки и тази вода се пие от родилката.
Поставя се във вода и се измиват главите за здраве, връзва се на кръста при болки.
Зашива във възглавничката на детето, за да го пази от уроки.
През върбовия венец се гледа облакът, за да не донесе градушка и се пали, за да не паднат гръмотевици.
От митологична гледна точка обичаите при Цветница се свързват с прехода от зима към лято. Те са насочени към осигуряване на здраве за хората и добра реколта на техните стопанства.
Текстът е подготвен от Павлина Дамянова, уредник „Духовна култура“