АРХАНГЕЛОВА ЗАДУШНИЦА E!

Публикувана на 05.11.2022 в 10:00

Почитането на душите на мъртвите е традиция от незапомнени времена. Във всички култури и религии има дни, които са посветени на предците – споменават се имената им, дарява (подава) се в тяхна памет, извършват се различни ритуали.

Православната традиция е определила три големи задушници през годината, които са посветени на паметта на мъртвите. Датите не са постоянни, а се определят в зависимост от празниците, с които са обвързани, но денят винаги е съботата преди празника. Макар във всяко съботно богослужение да има специални песнопения и канон за мъртвите (защото този ден от седмицата е наречен за покойните), Църквата отрежда тези специални дни за всеобщо възпоменаване на душите на починалите християни с помен в чест на мъртвите. Има народен израз, че помен се прави преди датата, но рожден ден винаги или на деня, или след, но никога по-рано.

Първата задушница се нарича Месопустна и е в съботата преди Местните заговезни и началото на Великия пост.

Втората е Черешова – в съботата преди Петдесетница. Нарича се така, защото по това време зреят черешите и те са част от подавките.

Третата е Архангелова задушница и е в съботата преди началото на Рождественския пост. Тя се нарича още Мъжка задушница, защото на този ден Българската православна църква почита душите на загиналите във войните българи.

Смята се, че Архангел Михаил взима душите на хората и за това той е известен и като Рангел душевадчик. На праведните дава ябълка, те я захапват и умират с усмивка на уста, а на грешните взима душата със сабята си.

Етимологията на думата задушница (молитва за душите) подсказва, че на тези дни се извършват различни действия за душите на хората, които не са между живите.

Според източноправославния канон се прави обща панихида в църквата и служба за заупокой. След богослужението се посещават гробовете на близките. Най-възрастната жена прелива гроба с червено вино. Тя трябва да започне от мястото, под което е главата на покойника и продължава наляво, докато изпълни три кръга по края на „вечния дом“. Православният пали свещ в знак на вярата, че пламъкът напомня за безсмъртието на душата. Прикадява се с тамян, а положените цветя до паметника обкичват добродетелите на починалия.

Раздават се жито и хлебчета, украсени с просфора, плод (ябълка, грозде), месо (агнешко, овче или пилешко), дребни сладки или бонбони. Към думите „За Бог да прости“ се добавя името на починалия, за да се засвидетелства почит към паметта му. Храна не се оставя върху гроба, защото е за живите – да споменат с добро покойниците.

Автор на статията: Павлина Дамянова, уредник в отдел „Духовна култура“

Сподели в

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *