През 1928 година вестникът за културно и икономическо повдигане на Елхово „Пробуждане“ призовава своите читатели, именници на Гергьовден, да не посрещат гости, а вместо това да внесат лептата си в помощ на пострадалите от земетресението по-рано същата година.
Става дума за Чирпанското земетресение, което представлява поредица от сеизмични трусове между 14 и 25 април 1928 г. край Чирпан, Поповица и Гълъбово в Маришкия сеизмичен район в Южна България. Най-силният трус е на 18 април с магнитуд 7,0 по Рихтер. В продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила. След първия трус са разрушени почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор. Вторият голям трус е наричан още Пловдивското земетресение от 1928 г. поради големите разрушения причинени от него на града. Една трета от Пловдив е разрушен.
Във същия вестник на 5 май 1939 година е публикувана програма за отбелязване на Гергьовден като празника на храбростта и ден на войската.
Интересно уведомление във връзка с Гергьовден е поместено и в броя от 10 май 1930 година на вестник „Пробуждане“.
Архивните броеве на вестник „Пробуждане“ са собственост на „Етнографско-археологически музей – Елхово“.
Прочетете още: На Гергьовден – буково клонче, мъжко агне и овчарска пита
Сподели в