В неделя след Лазаровден се празнува Цветница (Връбница). Празникът е подвижен и се пада в шестата неделя на Великия пост.
На този ден църквата отбелязва Вход Господен – тържественото влизане на Христос и ученици му в Йерусалим след извършеното от него чудо – Възкресението на Лазар. Според евангелистите Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си, възторжено размахват палмови клонки и хвърлят цветя пред нозете му.
По-късно, чествайки празника, християни и католици заменят палмовите клонки с върбови. След като са осветени в църквата с молитва, те се раздават на вярващите, които ги отнасят в домовете си.
Според поверието, осветените върбови клонки защитават цялото семейство и затова се пазят до следващата пролет. Правят се венчета, които се поставят пред домашната икона, на плодно дръвче, в яслите на животните.
С осветената върба се кадят родилките при трудно раждане или се прелива три пъти вода през свития върбов венец, от която после се дава на родилката.
В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба, а останалите ястия на трапезата трябва да са изцяло постни.
На Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – „кумичене“. Сутринта лазарките се отправят към реката, където пускат едновременно своите венчета, направени от върбови клонки. Момата, чието венче излезе най-отпред, се избира за кумица и се вярва, че тя първа ще се задоми през годината. В някои райони момите приготвят специален обреден хляб – „кукла“, със залък от който се ,,кумичат”. След ритуала кумицата повежда моминското хоро към своята къща, където всички се гощават с даровете от лазаруването. Обичаят е съпроводен от обредни песни с любовен характер.
След кумиченето момите „говеят”, т. е. не говорят на кумата до Великден, когато се събират на гости в дома ѝ.
Носят червени яйца и заедно с ергените се черпят с питиета. При първото пиене всички пият „закукено” – мома и ерген си кръстосват ръцете с чашите и така пият. По този начин показват чувствата си един към друг.
Привечер на празника, на селския площад се играе последното лазарско хоро, към което накрая се присъединяват момците. Те го заключват и го превръщат в първото сключено хоро в края на Великденските пости.
Автор: Даниела Димкова, уредник отдел „Бит и поминък”