Е, не е чак толкова трудно да изплетеш накит с мъниста! Това си мислиш, когато гледаш сръчните движения на Таня и Нели. Пръстите им сякаш сами знаят как да сътворят красота. Когато поемеш нещата в собствените си ръце, всичко става съвсем различно. Мънистото, което преди малко някак естествено се оказваше зад куката, сега се плъзга встрани. Бримката уж лесно минаваше през двете наметки, а ето че вече не иска.
Да плетеш накити с мъниста е умение, което се усвоява с добри учители – Таня и Нели са точно такива, и много практика. На 2 април в музей „Етър“ двете проведоха безплатно за посетителите обучение как се плете с мъниста.
През септември 2021 година Нели Филипова е все още чирак. В началото на април 2022 вече е калфа. Очевидно е, че бързо усвоява умението да плете с мъниста. Нели не търси професионално израстване чрез това занятие и не се явява на изпит за получаване на документ. Оценката, че от чирак вече е калфа, е дадена от Таня Иванова – нейна учителка, на базата на уменията й.
Безплатното обучение в „Етър“ е част от Европейски дни на художествените занаяти, а Таня Иванова е позната на публиката в музея от участието си във „Вплетени традиции“ през септември 2021 година.
„Когато спрем да си говорим за техниките на плетене и започнем разговор за други неща, тогава имаме някакво усвоено умение и можем да го развиваме“, казва Таня Иванова. Тя може да плете мъниста навсякъде. Прави го и в заведение, и докато пътува, и когато обсъжда проблемите на любимата си професия.
Не мънистата срещат Таня и Нели. Двете са дългогодишни журналистки и освен богат опит, имат и весели спомени. Днес новите професионални попълнения в бранша може да си мислят, че „измислят топлата вода“, но Таня и Нели знаят, че такава отдавна „тече“. Сензационната новина и в миналото е важно оръжие за всяка медия в стремежа да се привлича аудитория. И когато липсва „разтърсваща действителност“, която да бъде медийно оповестена, всеки уважаващ себе си журналист намира начин, ако не да „разтърси“, то поне да поразмърда света около себе си.
„Канабис в центъра на Стара Загора“ – привличащо погледите на читателите заглавие. С него един ден Таня Иванова откликва на нуждата на медията, в която работи преди да се пенсионира. Става въпрос само за няколко растения, но появата на това заглавие вдига на крак органите на реда, които се заемат да премахнат опасното растение. Това само по себе си вече е повод за следващ „сензационен“ журналистически материал. Два-три или пет са били стръковете канабис в центъра на Стара Загора, току пред сградата на Операта? Има ли значение? Важното е, че са открити там където трябва и от когото трябва.
Нели пък си спомня непосилната задача да направи интервю с Александър Фол. Подготвя се, но пропуска да изчете някои подробности, необходими за провеждане на разговор с една толкова значима в научните среди фигура. Още в началото заговаря за богинята Бастет и за Царичина, където на даден етап комунистическите власти забраняват изследванията (или поне този обект е затворен за погледите на хора без специални разрешителни). Фол се ядосва на „търсещата сензации журналистка“ и прекратява интервюто.
Споделените спомени и подхвърлените закачки не пречат на Таня и Нели да плетат с мъниста. Докато разказват увлекателните и запомнящи се случки от интензивното си в миналото ежедневие на журналистки, от ръцете на двете се ражда красота – накити, с които дори Мария Антоанета би подчертала привлекателността на неповторимата си външност.
Колиетата от мъниста се ценят високо, тъй като имат художествена стойност. Но енергията, вплетена от Таня и Нели се усеща от хората, които се закичват с тях. Особено, ако един накит е работен и от двете.
