Тодоровден е известен и като Конски Великден

Публикувана на 11.03.2022 в 16:19

Тодоровден през тази година е на 12 март. Християнският празник е подвижен, както и Великден. В народните представи св. Тодор е юнак, който язди бял кон и е покровител на ездачите, конярите и конете. Според поверието на този ден свети Тодор съблича деветте си кожуха, забива гореща главня в земята да я затопли и отива при Господ, за да го моли за лято. В народните представи той е юнак като Крали Марко и се бори със змейове.
На трапезата се слагат боб и ошав. Орехова шума се поставя в дрешника и постелите против молци. Тя се слага този ден и на болно място с надеждата, че болестта ще се изцери.

Възстановка на Тодоровден в музей „Етър“ през 2012 г.

Още преди изгрев слънце, жените изпичат содена „тудуришка“ пита или малки питки с формата на кончета и тръгват да ги раздават на роднини и съседи за „конско здраве”. Младите жени си мият косите с вода, в която слагат малко сено от яслите на конете, за да растат дълги и буйни като конските гриви.

На този ден се организират конни състезания – „кушии“. Празникът се нарича и Конски Великден. Рано сутринта мъжете разчесват и сплитат гривите на животните, украсяват ги с червени пискюли, мъниста, венци от цветя и чеснови плитки. След това със захарна вода заглаждат косъма, за да „блести“. Така украсен и нагласен, конят е готов за надбягванията извън селището. Който победи, получава за награда юзда, а ездачът му – риза или кърпа. Състезанието приключва с общо хоро на мегдана.

Тодоровден се празнува и от младите жени, които са се задомили през изминалата година.

В дома на младата булка пристигат роднини и близки, които са присъствали на сватбата. Носят дарове – съд за домакинството, в който се слагат житни зърна, ориз или бонбони и задължително „булчински” кравай. По броя на краваите се гадае за пола на първото дете – ако те са нечетен брой ще се роди момче, ако са четен е момиче. Младата булка черпи гостите с малки филийки от краваите, намазани с хайвер и украсени с маслинки. След това тя вече се нарича невеста.

Според християнската вяра съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на свети великомъченик Теодор Тирон.Петдесет години след смъртта на св. Теодор, гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (360 – 363) продължава да желае възвръщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решава да се подиграе с тях и да ги накара да ядат идоложертвена храна. Той нарежда на градоначалника в Константинопол да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар да не знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Според църковното предание, св. Теодор Тирон се явява на Архиепископ Евдоксий, и го известява за намеренията на императора, със заръка да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа, какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговаря да си приготвят коливо – жито и то да им бъде храната. Предупредени, християните не взимат никакви храни от пазара. Юлиан разбира, че лукавият замисъл е разкрит и нарежда да пуснат неосквернена стока на пазара.

Празникът е подвижен, защото зависи от датата на Великден. На Първия вселенски събор на християнските епископи в Никея (325 г.) се взема решение Великден (християнската Пасха) да се празнува отделно от еврейската в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Така се определя разлика от 14 дни между двата празника.

Тъй като пролетното пълнолуние се мести периодично, затова Великден и зависещият от него Тодоровден, са подвижни празници.

Заглавната фотография към тази публикация е част от изложбата „Етнообектив Тодоровден“, автор е Елена Минковска.

Автор на публикацията е Даниела Димкова, уредник „Бит и поминък“ в музей „Етър“.

Сподели в

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *