На 17 и 18 юли в музей „Етър“ се провежда второто издание на събитието „Добра среща, добри наплати“, по време на което български майстори представят занаяти, свързани с обработката на кожа.
На 3 и 4 юли, по време на първото издание, в музея своите умения демонстрираха майстори, които работят с глина, кост, рог и камък.
Добринка Ненова е потомствен майстор кожухар. Баща й – Иван Ковачев, е един от най-прочутите занаятчии на етърската чаршия и тя научава повечето тънкости от него. Други открива сама. Работи по стари технологии и с инструменти, каквито вече трудно се намират някъде. Машината, с която шие, е над 150-годишна. Има и друга – отпреди век. Калъпите, на които се опъват калпаците, създадени от ръцете на Добринка Ненова, също са много стари. Технологията се спазва и се работи така, както някога. Днес в кожухарската работилница в Регионален етнографски музей на открито „Етър“ може да се проследи целият технологичен процес на изработка на предмети от готови кожи – влашки, троянски, добруджански и македонски калпаци, шапки, голаци, пантофи, ръкавици, пунгии и други.
Тук, в етърската кожухарска работилница, където някога се труди бащата на Добринка, нищо не е променено. Тя наистина съхранява занаята. Работата е ръчна, трудоемка – още повече за жена. Добринка Ненова е удовлетворена, тъй като има интерес към продукцията. Възстановяват се носии, а калпаците са част от тях. Добринка Ненова е силно отдадена на каузата да се запазят българските традиции и това я мотивира в годините.
Калпаците, които Добринка Ненова прави са от овча и агнешка кожи. Към нея се обръщат от Национално дружество „Традиция“. Продукцията й се ползва и във филми. Много от музеите също ценят майсторлъка на Добринка Ненова. Тя възстановява калпака на Стефан Караджа за музея в Сливен.
Повече от 22 години Добринка Ненова работи в кожухарската работилница на музей „Етър“. От 1999 г. е дарител. Първото й дарение е към фонд „13 века България“. Следват няколко дарения на църквата „Свето Богоявление“ в музей „Етър“. Дарява средства за издаване на книги, посветени на майсторите, както и предмети, които се ползват за дейността на музея. Добринка Ненова дарява и документите на баща си –трудовата му и осигурителна книжки, майсторското му свидетелство, други негови официални документи, както и предмети, които е създал. Всичко това се съхранява за поколенията във фонда на музей „Етър“, благодарение на дарителката Добринка Ненова.
„Глинените съдове пречистват храната“, убедена е грънчарката Десислава Владовска
Много специален предмет за нея е кратунка за носене на вода по нивите. Тя е от 6 юни 1946 г, голяма и красива.
Чашките за кафе са от 1920 г. и са от баба й – балканджийка от село Буря. Работна, селска жена, тя поучава внучката Добринка: „Баби, когото да срещнеш, ще го поздравиш!“. „Бабо, аз живея в града. Половината хора не ги познавам“, отговаря й Добринка. „Ще поздравиш, баби! Това е уважение.“, кротко у поучава възрастната жена.
Днес Добринка си спомня как се събират у тях на седенки. В дарените на музея чашки, някога се сервира кафето, а на голяма тенекия на печката се пукат пуканките. Бабата и дядото научават Добринка на труд. Майсторката има желание да съхрани родовата памет и дарява предметите на своето семейство на музей „Етър“ – мястото, където преминава професионалният живот на баща й – нейният също.