„То целия свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата гнила.“
из „Спасова могила“ на Елин Пелин
На 13 юни празнуваме Спасовден, който винаги се пада в последния четвъртък след Възкресение Христово. Дотогава християните се поздравяват с „Христос Воскресе“. Православната църква празнува Възнесение Господне – денят, в който Исус Христос се възнася на небесата. Вярва се, че духовете на умрелите през годината свободно ходят на земята до Спасовден. Тогава Господ ги прибира при себе си. Затова в събота се отбелязва Спасовската задушница, наречена още черешова.
Според народната традиция на Спасовден се изпълнява обреда „ходене на росен“. Росенът е лековито полско цвете, с което русалийките (женски демонични същества, които причиняват и лекуват болести) си правят венчета. Това се случва в нощта срещу Спасовден.
В изследването си „Народна вяра и религиозни народни обичаи“, етнографът Димитър Маринов прави описание на действията в магичната нощ.
„В тоя момент, когато берат росеновите цветове и се китят, русалките са весели, радостни, празнуещи. Затова те са и милостиви. Те идат отдалече, знаят всички билки и могат да лекуват всякакви болести. Тая вяра създава обреда да се ходи на росен. Ходят на росен само болни, и то такива болни, които боледуват от незнайна болест или пък са се разболели миналата година през Русалската неделя. Ходят следователно и такива, които линеят, чернеят, отпадат и няма за тяхната болест цяр, не помагат ни баяния, ни поливания, ни запойвания. Болният, ако е мъж, ще хване чужда жена за посестрима и тя ще го води; ако ли е жена, ще хване чужд мъж за побратим и той ще я води. Свой човек не бива.
От къщата на болния ще се приготвят следните неща: нова зелена глинена паница, нов зелен кърчаг (стомна, бърдук), нов пешкир, хубава нашарена пита хляб, бъклица с вино, пинта с ракия, печена кокошка и друг пешкир или риза, или чорапи, които ще бъдат оставени на полето като дар на русалките.“
Тъй като росенът расте в местности извън селището, хората се придвижват с каруци до тях, натоварени с всички по-горе изброени вещи. Там болният ляга на бяло платно до росенов стрък, а неговият побратим/посестрима нарежда даровете за русалийките. Те пристигат в полунощ, когато вятърът започва да подухва и да оронва цветовете на росена. Вярва се, че само през тази нощ билката цъфти и е най-лековита. Ако на сутринта цветният прашец е попаднал в паницата с вода, поставена до болния, той я изпива и вярва, че ще оздравее.
Именно тази вяра крепи дядо Захари от разказа на Елин Пелин „Спасова могила“ по пътя му към „стръмната, островърха могила“ с надеждата за изцеление на малкия Монка.
Според поверието само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жена, която не може да зачене, трябва да преспи с друг мъж под самодивското цвете росен. Ако тя забременее се смята, че това е станало по магичен начин и не се тълкува като прелюбодеяние.
На Спасовден се играят хора под съпровода на „спасовски“ песни, изпълнявани от момите, а на места се правят общоселски сборове с курбани.
Днес, този ден е професионален празник за всички шофьори, сладкари, хлебари и цветари.
Материалът е подготвен от Даниела Димкова, уредник в РЕМО „Етър“
Още за традициите, представени в музей „Етър“
Заглавното изображение към тази статия е на at.pinterest.com