На Йордановден, 6 януари, от 09:00 часа в църквата „Свето Богоявление“ в музей „Етър“ ще бъде отслужен Велик Богоявленски водосвет, след което ще бъде раздаден курбан за здраве.
Следвайте музей „Етър“ в социалните мрежи Facebook. Instagram, TikTok, Youtube
Църквата „Св. Богоявление“ в музей „Етър“ е възстановка на едноименния храм в с. Радовци, Дряновско. Радовските жители са преселници, а селото никога не е било голямо и богато. Енория на църквата през ХІХ в. са 18 села и махали от района, а сградата е адаптация на балканджийска двуетажна къща в черква. Един от най-богатите хора в селото дарява собствената си новострояща къща, за да благодари на Бог и да измоли помощта му за решаване на лични проблеми. След архитектурни промени църквата е осветена през 1868 г. от делегация на български свещеници. По това време българи владици няма, а местните хора не искат грък да освети храма.
Самобитността на култовата сграда, приютявала 55 години на втория си етаж местното училище, води до обявяването ѝ за паметник на културата от местно значение. Селото постепенно се обезлюдява и постройката е изоставена. През 80-те г. на ХХ в. специалисти от музей „Етър“ проучват дряновските села, впечатляват се от рушащата се църква и правят постъпки да бъде пресъздадена на територията на музея.
Основния камък се полага на 12.12.1998 г., ден на Св. Спиридон – патрон на етърските майстори и музея. Открива се дарителска кампания. Към тогавашния момент в Габровска област повече от 150 години не е строен православен храм. Църквата в музея на открито е изградена със собствени средства, помощи и дарения.
Съгласно музейната методология при вътрешното експониране на обекта е необходимо да се покажат оригинали. Най-голям интерес представлява иконостасът. Епархийският съвет дава съгласие и благословение за преместване на останките му, които да бъдат реставрирани и консервирани от етнографския музей, след което да остане според разрешението на Великотърновският митрополит Григорий „на отговорно пазене в новопостроения храм“. В новата църквата са запазени оригиналните стъпала на солея при иконостаса, части от оригиналния иконостас – царски двери и кръст с венчилка с разпятие и рапиди, дело на тревненски майстори – късен примитив от ІІ половина на ХІХ в. От полусъборената и окрадена оригинална църква са пренесени намерените иконите „Св. Николай“ – от царския ред, „Уброс Господен“ – от апостолския ред и две самостоятелни – „Богородица с младенеца“ и „Христос Вседържател“. Съхранената църковна утвар, оригинални фенер, полилей, свещници – дървени и метални, певница, плащеница, венчални корони, завеса „Христос вседържател“, хоругви и др. със съгласието на община Дряново и Св. Великотърновска митрополия, са пренесени в изграждащото се копие в музея, където са консервирани и реставрирани. Във връзка с доокомплектоването на царския и апостолския ред, са изработени нови икони, съобразени с оригиналните, а за оборудването са закупени утвар и книги. На 24.06.2006 г. – Еньовден, след 8 години строителство и реставрация църквата и намиращото се на втория ѝ етаж училище са осветени от Великотърновския митрополит.
Какво е характерно за оригиналните църква и предмети, пренесени от Радовци? Църквата е малка по размер, без изписване и боядисване, оскъдна позлата има само на иконите от царския ред. Иконостасът, владишкият трон, трончетата и певницата са в естествения цвят на дървото. Долната част на иконостаса е таблена, дърворезба има само на царските двери, венчилката с кръст и рапиди. Но тревненските майстори са оживили църквата с полихромията на дървените свещници, фенер и полилей. Жълто, оранжево, червено, зелено придават свежест не само в иконите, но и от царските двери и венчилката на иконостаса. Царските корони са покрити със златен бронз, а от завесата зад царските двери аленее дрехата на Иисус. Интерес представляват големите дървени свещници, на които се четат имената на дарителите им. Металните свещници са малки, от ръчно ковано желязо, боядисани в черно. От Митрополията са дарени намерените в селската църква антиминс, части от църковни одежди, броеве на „Църковен вестник“, квитанции, документи.
Извън пренесените от Радовци предмети за нуждите на обредите за църквата са закупени, дарени или изработени аналой, дарохранителница, кутийка за свето миро, теплота, потир, кандила, напрестолен и голям кръст, оригинални църковни книги. Всички предмети са реставрирани и консервирани, за да се запазят за бъдните поколения.
Както в Радовци, така и в музея, вярата и просветата делят общ покрив. На втория етаж на църквата е експонирана класна стая в малко балканджийско село от втората половина на ХІХ до 30-те г. на ХХ в.
