На 12 май православната църква чества живелия през VIII в. цариградски патриарх Герман І. Сам иконопочитател, той отстоява позициите си срещу иконоборците. След прогонване заживява в манастир, а по-късно е канонизиран. Интересен е генезиса на празника, зад личността на този светия да се пази езически обичай, свързан с природните сили. Предполага се, че заради сходството на звуковия състав на името Герман с думата гърмеж се е оформил празникът като св. Гърмен или Герман. Има мнение, че при някои от етносите, участващи в образуването на българската държава, е имало божество Герман или Джерман, свързвано с водата, облаците, дъждовете и градушката. След приемането на християнството качествата и функциите на езическия Герман започват да се приписват на християнския светец със същото име. Съвпадението на денят на светеца с пролетта – сезон с нестабилно време, усилена вегетация и обредност, свързана с оплодителната, но и разрушителна сила на природата, водят до припознава на св. Герман като защитник от летни бури – град, дъжд, огнена стихия, гръмотевици. Затова наричат празника Герман, Джерман, Калоян, Скалоян, Герман Градушкар или Герман градобиец. В деня му полската работа е абсолютно забранена и ако някой стопанин се осмели да тръгне с каруца към къра, съселяните разпрягали конете му и начупвали колата.
Все благи вести да стигат до вас! Честито Благовещение!
Основна част от празника е направата на мъжка кукла – Герман, която се принася в жертва за благото на общността. За разлика от обичая Пеперуда, с който се измолва дъжд, Герман се прави при суша и при киша. При еднакви други действия, молитвата се променя в зависимост от нуждата: „Умрял Герман от суша, умрял за киша“ или „Умрял Герман от киша, умрял за суша“. Понякога обичаите Пеперуда и Герман се правят заедно с едни и същи участници.
В деня на св. Герман моми, вдовици или стари жени (в зависимост от региона) оформят мъжка кукла (20-50 см) – Герман или Скалоян, от кал, пръст, метла или парцали. Фигурата е гола, със скръстени ръце и понякога по тялото или главата се слагат парчета черупки от великденски яйца, които имат отблъскваща злото сила. Неестествено увеличени са половите белези на скулптурата, което сочи древния произход и смисъл на обичая за мъжкото оплождащо начало, осигуряващо влагата и благоденствието на хората и природата.
Сложена на турска керемида, бухалка или в сандъче, фигурата се украсява с цветя, запалва се свещ, кади се с тамян и се оплаква от всички участващи в обичая. Съблюдавайки нормите при погребение, групата обикаля селището, носейки Герман. Спира се на всички кладенци, чешми или извори, а хората даряват продукти на участничките. На места свещеник опява обредната фигурка и черковната камбана бие за умряло. Герман се погребва близо до вода или се хвърля в нея, но може да се зарови и в нива. Като след погребение участничките се измиват или изкъпват и правят поменална трапеза в чест на Герман от събраните продукти. На следващия, на третия и деветия ден на гроба се прави помен, прикадява се и се прелива вода.
Макар и добре познат, празникът Герман има локални особености сред различните етнографски групи и региони. Капанците в Разградско правят четен брой глинени фигурки – две или четири, различни по пол. Когато са четири, те са брачна двойка и техните деца. Изобразяват се също голи и се осмислят като мъртъвци. В района на гр. Монтана се приготвят две фигурки – брачна двойка. Мъжката кукла е от кал или глина, а женската от парцали. В същия край се среща и вариант на обичая, при който функцията на Германпоема жива или мъртва жаба. В Оряховско Герман може да е живо коте.
При гагаузите във Вълчидолско Герман се прави в периода между св. Йеремия на 1 май и Еньовден на 24 юни, като в някои села Пеперуда и Герман са в един и същи ден. Обредната група, играеща Пеперуда стърже от пещите на всички посетени къщи пръст, от която по-късно се приготвя куклата Германчо. След обиколката жените се разделят – едните приготвят от събраните продукти поменален обяд, а другите – от изстърганата пръст месят мъжка фигурка. Заравят Герман в цъфтящите люляци до селото с кръст от клонки на гроба. За да има кой да го оплаква, набиват някое момиченце от участничките, което да реве истински, а другите му пригласят, симулирайки плач. След погребението се връщат на обяд. В друго село празникът Герман се прави по Еньовден, заедно с Яньовата буля – облечена кукла, която се опява в църквата от попа и след това се хвърля на нивата. Герман, който е гол мъж, не се носи в църквата.
Обредът Герман е символично жертвоприношение – молба за милост и защита от суша, киша, градушка, но и магия, принуждаваща природата да служи на хората.
За древността на празника и важността му можем да съдим по имената на две села Герман – в Софийско и в Македония, в Дупнишко има село и река Джерман. Интересно е тълкуването на името Германея, което носи Сапарева баня от античността до османското завоевание. Предполага се, че то е свързано с живеещите при горещите минерални извори тракийски племена и на техния език германея означава гореща вода. Друга догадка е, че Герман е тракийски бог на топлината, като го свързват с народната митология, където Герман е бог на светкавиците и гръмотевиците.
Като разлаете кучетата на Габровския Карнавал, идвайте в „Етър“ да разбулим музейните тайни
Сказание за силата на Слънцето, билките и водата