„Благата“ вест за всички християни е съобщението, че Дева Мария ще роди спасителят им Иисус Христос. Църквата свързва тази добра вест с предреченото чудо за непорочно зачатие и физическата поява на Божия син.
За старите българи обаче Благовец е началото на новия стопански цикъл – време за сеитба, надежда за берекет и усилен труд за постигането му. Целите – здраве и благоденствие, са ясни, а средствата за постигането им – разнообразни: от търсенето на имане в нощта срещу празника, през гоненето на змии и гущери призори, до раздаване на питки, намазани с мед на роднини и съседи през деня.
Съвпадането на пролетта с Благовещение води до вярата, че точно тогава мечките се събуждат от зимен сън, прелетните птици се връщат от юг, влечугите излизат над земята, а самодивите се разхождат нощем по нея. Кукувицата закуква на този ден и е важно при първото ѝ чуване човек да има монети в джоба си, за да е богат и здрав като метала, от който са парите, през цялата година. Трябва и да е сит, за да му е добре и занапред, а понеже е празник, в постите е разрешена консумация на риба. Готви се супа от прясна коприва, лапад, спанак – знак, че хората са иззимували и са се „хванали“ за зелено. И всички внимават да не се накапят докато похапват, за да не ги ядат бълхите. Срещу опасността от ухапване от змии рано на Благовец децата удрят с лескови пръчки по двора, измитат го, боклукът се запалва и огънят се прескача. След това на малките момиченца, които още не носят обеци, им се пробиват ушите, защото точно на Благовец по-малко ще ги боли и по-бързо ще зарасте раната. По-късно в празничния калейдоскоп с почерпка се включват и именниците – Благой, Блажо, Благо, Блага, Благовест, Благовеста, Вангел, Вангелия, Евангелина.
След възвестеното зачатие хората се захващат в следващите месеци с работата си, очаквайки празника на Рождество Христово.