„Брянска“ е основната улица в квартал Падало, където се прави габровската Олелийня
През първата седмица от Великденския пост сме и хората, които го спазват се придържат към особена строгост и въздържание по отношение на телесната и духовна енергия, която допускат в себе си. Храната е важен елемент от човешкото пречистване, но мислите и отношението, което те формират към външния и вътрешен свят, са също толкова значим фактор за осмислено постене. Великденският пост не бива да се възприема като изпитание, а като дар за телата и душите човешки.
Има един чудесен пример от миналото на габровци, които се подготвят за поста като за празник, по време на който човек се обръща повече навътре към себе си. Дори забраните преди началото на Великия пост сякаш са предназначени да направят живота по-лек.
По думите на Даниела Димкова, уредник „Бит и поминък“ в музей „Етър“, Сирната седмица – дните между Месни и Сирни заговезни, минава във веселби. Момите и момците се люлеят на люлки и играят хора, защото с настъпването на постите този вид забавления спират. През седмицата се спазват и поредица от забрани, свързани с прехода от зимата към пролетта – жените не трябва да перат и да простират бяло пране, за да не бие град през лятото.
Даниела Димкова цитира учителя и краевед Илия Габровски, който определя Сирната седмица като „истински дни на тържество и веселие“. Домакините изчистват двора и цялата къща, приготвят трапези, защото в неделя очакват роднини и гости. Тъй като месото и месните гозби вече са изключени от менюто, поднасят ястия с риба, баница със сирене, яйца. Преди да седнат на трапезата и да заговеят, по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка. Затова празникът се нарича още Прощални Заговезни или Прошчани Поклади.
В събота преди Сирни заговезни се провежда Габровската Олелийня – голям общоградски празник, съпроводен с танци и веселие, припомня уредникът Даниела Димкова и допълва, че в личния си архив Илия Габровски определя Олелийнята като „голяма Лазарня“. На нея хората идват не само за развлечение и веселие, но и за да си купят халва и шекер за Великите Сирни заговезни преди Великден. Лазарните са били среща на младите, за сгледа и опознанство, за уговаряне на годежи и сватби. По лазарните има сергии, по-малко за стоки, повече за ядене и пиене и малки армагани – продават се шекер (бомбони), халва и боза, рошкови и стафиди, шарени петлета и пръчки, лахут и фъстъци, локум, смокини, вино, бира и др. По данни на Габровски Олелийнята „ставала до Кесаревият геран, ограден с четири стари върби, където е била къщата на Кесар Паров, баща на Иван Кесаря. По-късно го именували Дръцовият геран“, припомня още Даниела Димкова. По думите ѝ авторът уточнява, че геранът се намира на мястото, където е построено първото професионално училище по кожарство, което 20-те години на XX век става Държавното средно механо-техническо училище „Д-р Никола Василиади“, по-късно Техникум по механоелектротехника. Този район е част от квартал Падало. Илия Габровски дава информация и за атмосферата на празника – „моми и ергени се надиграли и надпявали, народни певци свирели и пеели на физи(х)армоника стари юнашки, битови, семейни и любовни песни, борци (пехливани) събирали посетителите и показвали своите сили и своето изкуство на едноборство, цигани забавлявали хората с дресирани мечки и маймунки. Вечерта някои младежи се маскирали и обикаляли домовете на хората, с което веселието продължавало до късно през нощта.“
Важен елемент от Олелийнята, разказва Даниела Димкова, е маскарадното шествие, което си устройват в неделя на Сирни заговезни жителите на кв. „Лъката“, известен като „Веселата Хунгария“. В изследването си „Олелийнята в живота на балканджията-габровец (края на XIX – 40-те години на XX век)“, публикувано в сборника „Народна култура на балканджиите“, том 1, Татяна Цанкова, дългогодишен директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово, определя карнавалното шествие за нова форма на празнуване в градски условия в началото на XX век, която се запазва до 40-те години на века.
Маскените балове, които са за „хайлайфа“ се провеждат през цялата седмица между Месни и Сирни заговезни. В уютната атмосфера на салоните на читалищата „Априлов-Палаузов“ или „Майчина грижа“ се събират представители на „висшите кръгове“, облечени в изискани маскарадни костюми. „В духа на маскения бал се чувства тържественост и помпозност, отговаряща на потребностите на богатите слоеве, които се стремели към поевропейчване.“ – анализира в своето изследване Т. Цанкова.
„Така в началото на XX век в Габрово се обособяват различни форми на празничното веселие през Сирната седмица – Олелийнята, изпълняща функциите на весел панаир, карнавалното шествие и маскените балове. След Втората световна война част от тях се трансформират, а други изчезват. Но остава устойчива традицията и до днес на Сирни заговезни взаимно да си искаме прошка“, казва в заключение уредникът от РЕМО „Етър“ Даниела Димкова.