Заговезни или Поклади в народната традиция се нарича последния ден преди началото на пости, които в миналото заемат голяма част от календарния цикъл.
Великите пости се отличават от останалите с това, че нашите предци са заговявали два пъти преди тях – първо с месо, на следващата седмица с млечни продукти. Значението на глагола „говея“ в миналото означава благоговея или изпитвам страхопочитание. Затова в традицията младата невеста говее, т.е. мълчи, за да покаже своето уважение пред най-важните си нови роднини – свекър, свекърва, девер. А за да изрази страхопочитанието си към Бога, човек трябва да се въздържа от консумацията на месо и млечни продукти по време на пост. Затова говея означава и неприемането на блажна храна в периоди от годината, определени от църквата.
Заговезните са с променлива дата спрямо Великден и първите, т.н. Месни заговезни са винаги осем седмици преди Великден.
Тази година те са на 23 февруари (неделя), а в събота се отбелязва първата за годината голяма Задушница. Ходи се на гроба на близки, прекадява се, прелива се с вино, пали се свещ.
Във връзка с днешния празник, нека си зададем въпроса колко често нашите предци са консумирали месо и под каква форма?
Факт е, че според установените църковни и морални норми постите са заемали две трети от календарната година, което определя и малката консумация на месни продукти. През зимния период са консумирали основно свинско месо, което са приготвяли с боб, зеле, картофи, булгур. Тъй като прасето се е колило на Коледа, а хладилници е нямало, месото и сланината сa съхранявали и консервирали чрез осоляване, изпържване и сушене. Приготвяли се наденици, кървавици, бабек, бут, саздърма, а сланината от корема стопявали на мас за готвене. През зимата консумирали също сушено овче, козе или говеждо месо – пастърма.
По традиция на Месни Заговезни приготвяли и варена кокошка, която заедно с хляб и вино младите са носили на кръстника и родителите на булката. Вечерта на трапезата освен ястия със свинско месо, се поднасяла и баница с животинска мазнина (мас, краве масло) или с месо.
След заговяването с месо, настъпва дългия период на говеене, който приключва на Великден, когато се отговява.
Отговяването в градски условия през първата половина на XX век се допълва от възможността за консумация на луканки, салами, суджуци, шум(н)ки, произведени в градските Колбасници.
Материалът е подготвен от Даниела Димкова, уредник „Бит и поминък“