Има едно село в полите на източните части на Стара планина, където празникът Петльовден е на особена почит. То е известно повече със старото си име Еркеч, днес се нарича Козичино и е част от община Поморие. Ще започнем с малка предистория, за да разберете защо ви разказваме точно за празнуването на Петльовден в Еркеч.
През месец юли 2024 г. в музей „Етър“ се състоя събитието „Мегдан назаем“. Инициативата има за цел да популяризира спецификите в бита и традициите на дадено селище – обичаи, обреди, кухня, облекло, занаяти, поминъчни дейности, детски игри, както и да документира представените местни обичаи с цел съхраняване на нематериалното културно наследство. И понеже еркечлии са интересни хора, които ревностно пазят своите традиции, ние, от музей „Етър“, решихме именно на тях да предоставим нашия мегдан назаем.
За да научим повече за селото, неговите жители и живите традиции, през месец февруари наш екип пропътува разстоянието от повече от 250 км, за да достигне до това кътче от България, в което сякаш времето е спряло. Пристигнахме в навечерието на втори февруари, когато се празнува Петльовден – празник, посветен на мъжките рожби.
Приготовленията започнаха рано сутринта с обличането на пъстрите еркечки носии от булки, свати, девойки, момци – от всички, които щяха да участват в празника. Оживлението беше голямо, защото беше празник и защото еркечлии имаха гости…, а времето не бе никак гостоприемно – духаше силен, мразовит вятър.
Обичаят започна в двора на една приказна стара къща, която сякаш бе застинала във времето и стоеше непокътната от годината на нейното построяване – 1847 г. А собственичката й има необичайно име – казва се Панура Шерденова и въпреки преклонната си възраст сама измазва къщата с глина, за да запази автентичния й вид. И сега да ви разкажем за самия обичай.
Първо баба Вълка Янкова, председателката на читалището в селото разказа накратко за обичая, който предстоеше да наблюдаваме. В основата му е легендата за майка от Еркеч, която не иска да даде мъжката си рожба за еничерин. Скрива го в гората и решава да заколи петел, с чиято кръв опръсква стените и двора на къщата. Когато турците виждат тази покъртителна гледка, вярвайки че това е кръвта на момчето, си тръгват и повече никога не се връщат. Оттогава на този ден във всяка къща, в която има мъжка рожба, се коли най-пъстрия петел като жертвоприношение и с кръвта му се намазват челата на момчетата за здраве.
И така началото на обичая се постави със заколването на един едър, напет, пъстроцветен петел. „Заколението“ извърши баба Иринка върху дървен пън и по традиция то се извършва винаги от жена, която има мъжка рожба. С кръвта от петела баба Вълка намаза челото на малко момче, а главата на птицата хвърли на покрива. След това обясни, че петела отива в тенджерата с гореща вода, за да бъде ощавен и се слага да се вари на бавен огън. Обичаят продължи в салона на читалището, където се отдаде почит на бабата, която е бабувала на мъжките майки. Според традицията в Еркеч булките, на които бабата е изродила мъжките рожби приготвят зельник (баница с булгур и сирене) и прясна пита. Отчупват кълката от сварения петел, която в Еркеч се нарича копан, наливат бъклица вино и се отправят към дома на бабата. Носят й и други дарове – вълна, пешкири, чорапи. Ролята на бабата изпълни баба Вълкана Желева на 84 години. В обособен кът в салона на читалището, тя посрещаше булките една по една. Те й поливаха с медна кепча, за да си измие ръцете с думите „Жива и здрава да си, на много булки да помагаш, много момченца и момиченца да се раждат“, а тя отвръщаше „Както се излива водата, така да се „изливат“ и момченцата, и момиченцата“. Бабата избърсваше ръцете си в престилките на жените, прекадяваше с тамян софрата и ръсеше с клонче босилек булките за здраве и повече мъжки рожби.
След това всички запяха и се хванаха на хоро.
Какво е по-различното и интересното за празнуването на Петльовден в това отдалечено българско село?
Това е синтеза от обреди, които са характерни за два празника от обичайно-празничната система – Бабинден и Петльовден. И двата празника са част от зимния празничен цикъл в традиционната ни култура и се характеризират с обичаи с продуциращ смисъл – от една страна те са свързани с мъжката плодовитост, от друга с раждането на здрави деца.
А жертвоприношението на петел е неслучайно – в българския фолклор птицата има многозначна символика. Свързва се със слънцето, изгрева и настъпването на новия ден от една страна, а от друга е олицетворение на мъжкото начало и оплодителна способност, както и женската способност за възпроизвеждане.
Материалът е подготвен от Даниела Димкова, уредник „Бит и поминък“