Бабини деветини? А може би полезни съвети за всяка родилка.

Публикувана на 21.01.2025 в 04:51

21 януари – Бабинден, в ново време е заменен от Деня на родилната помощ.

Износването, раждането и отглеждането на здрави деца е изпитание за всяка жена и в миналото, и днес. „При раждането си с единия крак в гроба“, „И птичката майка да не става“ – чували в миналото момичетата и момите от по-възрастните жени. За раждането – върхов момент в живота на жената, но и деликатна тема, се говори от замомяването на девойчетата, налагат им се забрани и се дават разнородни знания – от подклаждането на огъня с дърва и съчки, сложени с дебелата част напред, за да не тръгне бебето някой ден с дупето напред (седалищно раждане), през съвети кога да не се зачеват деца, че ще са болнави и порочни до второ закърмяне на бебето, кръщаването на първото дете и разделянето на едномесечетата.

Спазване на забраните е задължително по време на бременността, с цел леко раждане и запазване живота на майката и бебето. Жената се освобождава от тежка работа; не бива да седи с кръстосани крака, за да роди леко; не трябва да прескача въже, за да не се оплете бебето в пъпната връв и пр. За да не загуби бебето бременната трябва да опита от всички храни, които види, дори и да не ѝ се яде. За да не е нямо новороденото, бременността след първите месеци не се крие и не трябва да се консумират определени храни, за да не прехвърлят от тях лоши качества на детето. Забранена е кражбата, освен на нещо ядливо – пощявка, защото откраднатото ще се появи като петно на детето на мястото, където майката се е пипнала. Бременната не бива да убива животно, дори змия… За предпазване от уроки бременната носи червен конец или китка със синец. Но и при всички спазени предписания, раждането си остава премеждие с неясен край при тогавашните условия.

До преди век жената ражда вкъщи – в отделна стая, изба или обор, върху застлана на пода слама. Когато моментът настъпи, тайно пращат някого да извика бабата, защото ако много хора знаят, раждането ще е дълго и трудно. При родилката остават само бабата и още някоя близка раждала жена, които помагат с каквото трябва. Бабата носи различни билки и мехлеми, с които лекува родилката, а ако има от Божи гроб растението Богородична ръчица, с идването си го пуска във вода, за да се отвори утробата на раждащата като цветето. Със същата цел са разплитат косите и разкопчават дрехите на родилката или се прекарва сапун, яйце или совалка през ризата й, че да се плъзне бързо и бебето. При забавяне на родовия процес се дават глътки от водата с накиснатата Богородична ръчица. Смята се, че помощница на родилката е св. Богородица, към която се отправят молитви.

Бабата внимава новороденото да не докосне земята, за да не е бедно и нещастно цял живот. Тя отрязва със сърп пъпната връв, че да е трудолюбиво, и я дава на майката за пазене. В Габровско за прерязването на пъпа се изработвали специални ножове „бабичици“, които народните акушерки ползвали само за тази цел. Пъпната връв на отрочето се връзва с бял памучен конец, да му е светъл живота, и се оглежда дали по него има „було“ (части от плацента), които се запазват за късмет в живота. Бебето се изкъпва и повива, но в задачите на бабата и помощничката ѝ влиза също грижата за плацентата („последък“, „бабиното“) и водата, в която е къпано бебето, които съответно се закопават и изхвърлят на място, където не се ходи често, за да не се правят с тях магии.

Родилката, вече „лехуса“, се измива и преоблича, връща се в къщи, но до 40-я ден от раждането е отделена от семейството като „нечиста“. Бебето до кръщенето си, което става до петия ден, се нарича Гунчо или Гунка в зависимост от пола. Бабата наставлява лехусата за кърмене и гледане на бебето, с какво да се храни, за да има повече мляко, как да се пази от реални и митични заплахи и пр. За положените грижи в най-трудния час всяка раждала жена носи на бабата дар на Бабинден, който в новото време е заменен от Деня на родилната помощ – 21 януари.

Автор: Румяна Денчева, музей „Етър“

Благоверните съпруги украсявали с везба нощниците на мъжете си

„Мъжки времена“ не гостува на случайни места

Последвайте музей „Етър“ в социалните мрежи

Facebook

Instagram

TikTok

Сподели в

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *