Бъднивечерската трапеза е единствената в традиционната култура, на която канят Господ или Богородица на вечеря.
На трапезата се слагат сарми, пълнени чушки, боб, тиквеник, ошав, лук, чесън, зеле, ябълки, дюли, тикви, диня, семена. Ястията са задължително нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременността при жените) или 11.
На трапезата задължително има и орехи. Всеки от присъстващите на вечерята получава по един орех, разчупва го и по вида на ядката му гадае за живота и здравето през годината.
Специално място заемат краваите. Важен е краваят боговица – посветената на Бога безкръвна жертва. Обредният хляб се разделя на толкова части, колкото е броят на членовете на семейството. От него се запазва половинка, която се слага пред иконата – за здраве и лек през годината.
Един от символите на Бъдни вечер е бъдникът. Традицията повелява млад момък, облечен в новите си дрехи, да отиде в гората и да отсече три-годишно дъбово дърво. Цялото семейство излиза на портата и го посреща. Момъкът пита: „Славите ли млада Бога?“ При отговор „Славим го“, момъкът благославя: „Аз вкъщи и Бог с мене“ и внася дървото в къщата. В долния му край се издълбава дупка, която се запълва с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушва с клин и дървото се поставя в огнището. То не трябва да изгасва, винаги трябва да има някой буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома, както и на раждането на Христос.
Семейството се събира около трапезата и никой не става, докато вечерята не приключи. Най-важният момент е прекадяването, което извършва най-възрастният член на фамилията.
Автор: Георги Георгиев, уредник в музей „Етър“