Тя е с чевръсти ръце и когато продума – мед ѝ капе от устата

Публикувана на 18.12.2024 в 14:16

Свети Спиридон – покровител на занаятчиите

По повод 12 декември, деня на св. Сиридон – покровител на занаятчиите, в поредица от статии представяме майсторите на музей „Етър“.

И посетителите в музей „Етър“, и медиите я обожават. С уменията си тя успява да ги накара да занемеят. Каквото прави, изглежда лесно. Опиташ ли обаче, разбираш, че лесно в тези неща няма. Занаятът на Събина Хунева – гайтанджийството, е мъжки. Труден е. Но днес тя единствена в България го практикува по традиционен начин – в гайтанджийска одая, чиито чаркове са задвижвани със силата на водата. Чевръста е в ръцете и когато продума – мед ѝ капе от устата. Ето затова е толкова привлекателна и за посетителите на музея, в който е гайтанджийка, и за медиите. Ако пък я видите как пърли гайтан, ще помислите, че магии някакви прави. Всъщност Събина слага гранчето с вълнената нишка на двете си ръце и го върти над огъня. Докато изчезват излишните власинки, искрите хвърчат в пространството и създават усещането за вълшебство. Но вълшебни са само ръцете на Събина Хунева.

„Не е лесно да издухаш лед, да изкараш мед. Сърце иска!“

Тя започва работа в музей „Етър“ през 2010 г. Обучава се в занаята гайтанджийство при майстор Христо Пенчев. Първоначално ѝ е трудно, а и самият майстор не я окуражава много. Обяснява ѝ, че това е тежък мъжки занаят, предаващ се при това по наследство. Събина обаче се справя с тежките чаркове и през 2013 г. полага изпит и получава майсторско свидетелство. Днес тя е благодарна на майстор Христо Пенчев и разказва за него пред посетителите на музея.

Освен плетенето на гайтан на чаркове, задвижвани с вода в гайтанджийската одая, Събина Хунева усвоява и практикува боядисването на гайтан с растителни материали, както и изработване на мартеници и шиене на изделия от гайтан. Извърша и обучения на желаещи да продължат занаятите гайтанджийство и бояджийство.

Дървостругарите Данаил и Иво са очаквани гости на занаятчийски събития по целия свят

За музей „Етър“ майсторката споделя, че се чувства все едно си е у дома, все едно е израснала тук. Атмосферата на старите къщи и работилници ѝ действа сантиментално, връща я в детството ѝ в родното село в Родопа планина.

Пазим миналото, градим мостове към бъдещето!

Научете 60 лични истории, свързани с музей „Етър“! До края на 2024 – годината, в която музеят става на 60, ще ги откривате на различни места – по чаршията, във водните съоръжения и другите архитектурни обекти, в разказите на майсторите и екскурзоводите, в публикациите на официалния сайт и социалните мрежи на музея. Предстои Ви едно незабравимо пътешествие, което да стане Ваша лична история, свързана с възрожденското съкровище на България – музей „Етър“.
Сподели в

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *