Свети Спиридон – покровител на занаятчиите
По повод 12 декември, деня на св. Сиридон – покровител на занаятчиите, в поредица от статии представяме майсторите на музей „Етър“.
Мутафчията Христо Маринов е първият майстор от музей „Етър“, обявен през декември 2022 година за живо човешко съкровище от Министерство на културата. Той е вписан в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България.
Повече от 40 години Христо Маринов прилага автентичната технология при производството на мутафчийски изделия в работилницата в музей „Етър“. Процесът на работа е дълъг и трудоемък. Стригането на козите започва в края на май и приключва през юни. Тогава се поръчва козината. Тя се подбира по цветове, след това се разчепква и бие, за да е по-чиста и пухкава. След това умелите пръсти на майстора, с помощта на чекрък, изпридат нишки от къделята. За целта мутафчията слага под лявата си мишница вулия – кожена торба, в която на къделя е свита козината. Превързва я през кръста си с черкез – кожен колан, закачен на юрган – въжето, задвижващо мутафчийския чекрък. Майсторът е прав и се движи назад, като едновременно преде една и пресуква две нишки. Това движение се свързва с поверието, че на мутафчиите не им върви, тъй като имали рачешки занаят. Изпредената козина се тъче на вертикален мутафчийски стан. С помощта на гребен, който тежи 7–8 кг, се набива силно вътъкът в основата.
Мутафчията на музей „Етър“ е обявен за живо човешко съкровище
Майстор Христо Маринов, освен сръчни ръце, притежава и умението да разказва увлекателно. Често споделя пред посетителите старата притча за козяка, който е тъй остър и бодлив, че дори змия не минава през него. Затова, казва майсторът, всеки трябва да сложи пред прага си козинява изтривалка да възпира злото.
И други любопитни случки от дългата си практика си спомня Христо.
С усмивка на лице и щедра ръка на етърската фурна ни очаква майстор Таня Петкова
„Някакъв човек тръгнал на екскурзия до Шипка и накарал групата да дойде в музея, за да си купи дисаги. Питах го за какво са му, а той ми отговаря: „Комшията си закачил такива дисаги над вратата и спечелил от тотото. И съм решил и аз да си сложа“.
Христо Маринов не е потомствен мутафчия. Постъпва на работа в музей „Етър“ през 1980 година. Първоначално е раздвоен между хлопкарството и грънчарството, а накрая избира трети занаят. Омагьосан е от работата на майстора мутафчия Любомир Богданов, от когото „краде занаята“. Гледа и попива тънкостите в мутафчийството. Осъзнава, че това е изкуство и крайният резултат зависи от личните умения, таланта и въображението. И така 42 години той провокира себе си, пази и предава на свои ученици тайните на занаята.
Иконата създава връзка между молещия се човек и Бог
Придобитият майсторлък го превръща в „живо човешко съкровище“, но той не спира да търси други творчески предизвикателства. Христо експериментира с тъкачните техники. Усвоява боядисването, за да покаже, че пъстротата може да присъства и в козинявите изделия. Изучава и практикува тъкане на колани „на кори“ и плетене на въжета. А когато има време и възможност се отдава на хобито си – сграфито украса на керамични изделия.
Христо Маринов всеки ден твори пред очите на хората и покорява музейната публика с ролята на умел демонстратор, както го прави от години като актьор на „Мим театър“ – Габрово.
Пазим миналото, градим мостове към бъдещето!
Научете 60 лични истории, свързани с музей „Етър“! До края на 2024 – годината, в която музеят става на 60, ще ги откривате на различни места – по чаршията, във водните съоръжения и другите архитектурни обекти, в разказите на майсторите и екскурзоводите, в публикациите на официалния сайт и социалните мрежи на музея. Предстои Ви едно незабравимо пътешествие, което да стане Ваша лична история, свързана с възрожденското съкровище на България – музей „Етър“.