Свети Спиридон – покровител на занаятчиите
По повод 12 декември, деня на св. Сиридон – покровител на занаятчиите, в поредица от статии представяме майсторите на музей „Етър“.
Всяка сутрин в продължение на почти четвърт век една жена вдига кепенците на кожухарската работилница в музей „Етър“, влиза в нея и започва да твори. И днес Добринка Ненова продължава да спазва своето верую: „Ако не мога да направя нещо, не поемам ангажимент! Поема ли, значи трябва да изпълня обещаното!”.
Истинският кожухар – казва майсторката – трябва да е добър познавач на кожата, да подбере най-добрата, за да е калпакът хубав и напет като юнак!
Добринка с радост и охота представя творбите си пред музейните посетители. През годините се е научила да общува на достъпен за всички туристи език. А тракането на старата шевна машина в работилницата е истинска атракция!
Добринка сръчно крои, шие кожухарски изделия на „Сингер“ от по-миналия век и е трудно човек да предположи, че тя по образование е икономист и до 1991 г. работи по специалността си.
Любовта към занаята наследява от баща си, Иван Ковачев, който през 90-те години на миналия век е майстор кожухар в музей „Етър“. Вдъхновена от неговите умения, Добринка с желание и упорство започва да усвоява този занаят. До 2001 г. тя работи и помага на баща си в работилницата. Разказва как в началото чиракува и шие само каишки и торбички. Три дни се учи как се шие на кожухарска машина. Първо започва с ушиването на калпак, но без скрояването. А накрая, придобила умения и опит, тя крои и шие не само калпаче, но и елече.
На майсторския изпит през 2001 г., впечатлява комисията с изработения шопски калпак с дълъг косъм. Представя още и троянски калпак. Така заслужено получава от Задругата на майсторите свидетелство за майстор кожухар. Две години по-късно става член на Занаятчийската камара.
Калпаците са сред любимите ѝ изделия, които с майсторлък крои и шие. Шопски или тракийски, добруджански или македонски – всички видове Добринка изработва с любов. За да е безупречно оформен калпакът, трябва да го намокри и набие на калъп. Като изсъхне, да го пристриже с кожухарска ножица. И по стара българска технология да го „пешкирдиса“ (вкарва се с уста вода в калпака, втрива се кръгообразно, оттупва се с дрянова пръчка и се оставя да съхне).
Добринка е горда, че известни българи притежават нейни класически калпаци. Калпаци по модел на тези, които носят четниците на Хаджи Димитър, тя изработва за Сливенския музей. Нейно дело са и калпаците, които използват членовете на Клуб „Традиция“ при възстановките на Шипченските боеве и Априлското въстание.
За кожухчетата говори с умиление като за рожби. Освен агнешки кожи, майсторката използва и обработени лисичи, заешки, от нутрия и всички те носят своята красота.
Добринка и до днес спазва бащината заръка: „Каквото и да изработиш, калпак или кожухче, най-напред трябва на тебе да се хареса, за да може и другите да зарадваш“.
През годините Добринкините кожени изделия получават признание на изложби в страната и в чужбина (Русия, Австрия, Испания, Румъния). И стават посланици на българския дух.
А тя, чрез направените за фонда на музея дарения, оставя светла следа за бъдещите поколения.
Пазим миналото, градим мостове към бъдещето!
Научете 60 лични истории, свързани с музей „Етър“! До края на 2024 – годината, в която музеят става на 60, ще ги откривате на различни места – по чаршията, във водните съоръжения и другите архитектурни обекти, в разказите на майсторите и екскурзоводите, в публикациите на официалния сайт и социалните мрежи на музея. Предстои Ви едно незабравимо пътешествие, което да стане Ваша лична история, свързана с възрожденското съкровище на България – музей „Етър“.
С усмивка на лице и щедра ръка на етърската фурна ни очаква майстор Таня Петкова
Иконата създава връзка между молещия се човек и Бог