На Андреевден денят започва да „наедрява колкото едно просено зърно“!

Публикувана на 30.11.2024 в 09:07

За този ден народът казва че „слънцето помръдва като пиле у яйце”, т.е. дава се началото на превеса на светлината над тъмнината, на новото начало пред зимния застой. Това определя и обредните практики, извършвани на този ден, който попада в периода на коледните пости.

В навечерието на празника в ново гърне се вари жито, царевица, боб, леща. На сутринта от готовото вариво си хапват всички в къщи, някъде раздават и на съседите. Преди това, всеки хвърля по няколко зърна нагоре в комина на огнището, за да наедряват посевите така, както наедряват денят и сварените зърна.

Стопанката меси прясна питка, понякога с дупка в средата, където се слага от обредното вариво. От него се дава и на домашните животни, за да се плодят.

На този ден празнуват и невестите, очаквайки благоволението на съдбата – да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца. Младите булки и нераждалите жени почитат празника, защото вярват, че светецът спомага зачеването, износването и раждането на дете. Затова българският етнограф и фолклорист Христо Вакарелски определя празника за деня, в който хората си пожелават „житото да наедрява, а булките да бременеят“!

В планинските райони и в Западна България Андреевден е известен още като Мечкин ден. Според народното поверие, някога св. Андрей живеел като отшелник в планината. Той се прехранвал от малката си нива, която обработвал с един вол. Но един ден се появила мечка и изяла вола на светеца. Разгневен, св. Андрей успял да я залови, впрегнал я в ралото и продължил да обработва земята си с нея. Затова светецът е почитан като повелител и покровител на мечките.

Рано сутринта в посочените райони, стопанката хвърля от сварената царевица в комина и нарича: „ На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката (добитъка)!

В Родопите на празника се приготвя ястие от боб и царевица, което се нарича „гьожа“. Сварява се в гърне фасул, добавя се счукана царевица, лук, морков, мазнина – олио или зехтин, червен пипер, сол и джоджен.

Българската православна църква отбелязва на 30 ноември деня на св. Андрей Първозвани. Той е наречен така, защото станал последовател и ученик на Иисус Христос преди всички други апостоли.

Имен ден празнуват хората с имена Андрей, Андрея, Андреа, Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Дешка и др.

Честит празник на имениците!

Даниела Димкова, уредник отдел „Бит и поминък“

Сподели в

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *