Най-голямата сграда в музей „Етър“, известна като Кръстник-Колчов хан, е отворена за посетители за първи път в своята история през 2024 година. Трите етажа, подходящо оборудвани, предлагат интересни възможности за запомнящи се преживявания. В продължение на пет месеца там бе изложбата „Моят етнографски свят“ на колекционерката Румяна Механдова, а от миналата седмица посетителите могат да се запознаят с майсторския клас на Кевин Аттард от Малт, който обучаваше на техниката филигран.
Първият директор на музей „Етър“ Лазар Донков започва изграждането на копие на Кръстник-Колчовия хан в музей „Етър“ през 1974 г., използвайки като основа рисунките на арх. Нено Ямантиев и запазените стари снимки на сградата. Наситената с история архитектурна забележителност на възрожденско Габрово възкръсва отново – този път на брега на река Сивек. При реконструкцията се цели точно възстановяване само на фасадата откъм реката, като цялостното ситуиране на обекта се адаптира към денивелацията на избрания за целта терен. Поради това днес от улицата покрай музея се вижда само един етаж, а откъм чаршията – три. След завършване на строителните работи през 1977 г. сградата става седалище на музейната администрация – един от етажите служи за фондохранилище, а друг за столова на колектива. Отделните етажи нямат вътрешна връзка помежду си и тя е изградена – със стълбища и асансьор, при реализацията на проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“.
Говори професионалистът: Музей „Етър“ е ракета носител за туризма в Габровско
Дейностите по проекта, реализиран между 2020 и 2023 година, вдъхват нов живот на този емблематичен обект, впечатляващ отвън, но дълго време останал непознат за посетителите отвътре. На 1 март 2024 г. той започва да функционира като Музеен център с модерни изложбени пространства, кинозала и помещения за интерактивни занимания.
Ханът, останал в историята с името на първия си собственик Колчо Кръстников, е сред най-посещаваните в Габрово през втората половина на ХІХ век. В него отсядат търговци, пътници и гости на града, осъществяват се големи сделки на чаша кафе.
Разположен от дясната страна на Янтра, той не се откроява от околните къщи на чаршията. Но архитектурата му се различава от типичната за хановете през ХIХ век: липсват вътрешен двор и чардак по протежение на сградата, а стаите и на двата етажа са предназначени само за нощуване на хора. С пазарния площад го свързва малка уличка. Откъм реката гледката е впечатляваща, защото високите му каменни зидове сякаш излизат направо от водите ѝ.
Винаги оживен, той вероятно е притегателно място за срещи, свързани с организацията на националноосвободителното движение през Възраждането. През зимата на 1869 г. Васил Левски, под расото на монах таксидиот, пребивава в хана по революционни дела. Тук безопасно нощуват и други бунтовници в навечерието на Априлското въстание. И двамата синове на собственика – Гаврил и Георги, са участници в борбите за освобождение.
Краеведът Илия Габровски разказва любопитна история. В Габрово пристига букурещкият търговец Антонеску и отсяда в Кръстниковия хан заедно с дъщеря си Флора. Младата жена пътува със своя баща, за да разсее мъката по починалия наскоро годеник. Една сутрин тя излиза на малкия чардак на хана, поглежда надолу към буйните води на Янтра и се хвърля. Това става пред погледа на младежа Димо Султанов, чиято къща е наблизо. Той бързо скача в реката и спасява Флора. Според габровските обичаи тя трябва да се омъжи за него. И това се случва.
Интересен е разказът за вестта, че руските войски са преминали Дунав. Един пролетен ден на 1877 г. Колчо Мянков, продавач на риба, се връща без стока от Свищов в Габрово. Въодушевен, той едва не съсипва коня си от бяг. Влизайки в Кръстниковия хан, заръчва една ока вино и започва да крещи като пиян: „Идат московците, московците идат!” Новината се разпространява мълниеносно из града.
Дебелите каменни зидове на хана устояват на превратностите по време на Руско-турската война (1877 – 1878). В първите десетилетия след Освобождението той продължава да е собственост на фамилията Кръстникови и се стопанисва от най-големия син на Колчо – Гаврил. След смъртта му през 1906 г. сградата е продадена от неговите наследници. В първата четвърт на ХХ век тя е клуб на тесните социалисти и се превръща в място за обсъждане на леви идеи и културни събития. През 1927 г. е разрушена заради градоустройствени промени. Информацията за славното ѝ минало остава само в спомените на габровци.
Пазим миналото, градим мостове към бъдещето!
Научете 60 лични истории, свързани с музей „Етър“! До края на 2024 – годината, в която музеят става на 60, ще ги откривате на различни места – по чаршията, във водните съоръжения и другите архитектурни обекти, в разказите на майсторите и екскурзоводите, в публикациите на официалния сайт и социалните мрежи на музея. Предстои Ви едно незабравимо пътешествие, което да стане Ваша лична история, свързана с възрожденското съкровище на България – музей „Етър“.