На 3 и 4 октомври в Дряново се проведе национална научна конференция „Епохи, личности, памет“ с научен ръководител проф. д-р Петко Петков, организирана от Исторически музей – Дряново, Община Дряново и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В нея се включиха над 40 участници, сред които и уредникът от отдел „Занаяти“ на РЕМО „Етър“ Дамян Христов. Темата на неговия доклад, включена в раздел „Етноложки изследвания“, е „Празнуване на имени дни по габровски“.
В доклада е направен опит да се проследи кога се появяват имените дни в празничния календар на габровци, как са отбелязвани в миналото. Първите сведения за празнуване на имен ден са от втората половина на ХІХ в. Сравнително бързо, само във времевите рамки на две поколения, те се възприемат и се утвърждават като една от най-разпространените и популярни категории лични празници (имен ден, рожден ден, юбилей). За етнографията тези празници са сравнително ново явление, но сведенията за начина на тяхното отбелязване са оскъдни. Затова в публикацията намира място записаното от Дешка Цанкова в дневник, предоставен от нейния внук Дарин Цанков, дарител на РЕМО „Етър“. В него тя описва, по спомени на своята баба Мария Проданова Венова, как празнуват габровци имени дни през втората половина на ХІХ в., каква е посудата, песните и др. Любопитно е, че Дешка е дъщеря на Пенчо Димитров, един от директорите на Априловска гимназия, племеница на първия шекерджия в Габрово Йонко Венов Шекерджиев, братовчедка на Михаил Шекерджиев, автора на музиката на „Велик е нашият войник“ и в дневника присъства информация за тях.
2. Мария Проданова Венова Тодор Венов и тяхната дъщеря Цанка
Едно от по-подробните описания за начина на отбелязване на имените дни е на краеведа Стефан Моллов. В „Традиционен бит, обичаи и вярвания в Габровско“ той описва как в началото на ХХ век се чества именикът, а посещенията в неговия дом се наричат „визи“ и все още са свързани с определена обредност.
В рамките на около 50 години отбелязването на тези празници става толкова популярно, че когато някой е възпрепятстван да приема гости, той трябва да публикува нарочна обява в местен вестник, за да извести желаещите да го посетят и да се предотвратят недоразумения. Такива обяви в началото на ХХ век се публикуват в периодични издания в редица градове на Царство България. За Габрово най-често това са вестниците „Родолюбец“ (излизал в периода 1922-1932 г.) и вестник „Известия“, безплатно издание на Габровската Народна библиотека „Априлов – Палаузов“ (излизал в периода 1924-1944 г.). Подобни обяви биха могли да бъдат обяснени и с прословутата габровска пестеливост. В тази връзка е интересно и споделеното от Божидар Карагьозов в неговата книга „Хроника на моя живот“ за празнуването на имените дни, за върволицата габровци, дошли да засвидетелстват уважението си към неговия дядо, както и за „дежурните визитаджии“, които обхождат домовете на по-богатите габровци за да бъдат почерпени.
До 50-те години на ХХ век българското население празнува имените дни, отбелязването на рождени дни се налага по-късно. През последните години сме свидетели на динамични процеси, довели до промени и в тази част на празничната обредност.
Заглавната снимка към тази статия, на която е показан Дамян Христов, е на Исторически музей-Друново