Идеята за изграждането на етнографски музей на открито принадлежи на неговия първи директор Лазар Донков. Още в края на 40-те години на ХХ век той извършва теренни проучвания на в габровските села и описва впечатленията си.
„… аз се натъквах на истински архитектурни шедьоври, плод на здравото чувство за архитектура и майсторско изпълнение от самобитни майстори строители. А запазената още уредба на някои от тези къщи говореше за изключителното чувство за изящество и красота, с която е била надарена габровката“.
Донков е впечатлен от работата на старите майсторите.
„Останалите тук-там, броени на пръсти, в града и околностите, прегърбени от годините занаятчии ме връщаха към светлите спомени от ранното детство, когато с часове с жадно любопитство гледах как грънчарите с голямо умение извайваха изящните глинени съдове, към бакърджиите, куюмджиите, папукчиите (майстори на различни видове обувки), към ковачите, които огъваха нажеженото желязо като восък, към ножарите, тези изкусни майстори, които носеха славата на габровските ножове извън пределите на страната.“
Имащ ясната представа, че времето все повече и повече ще заличава всички спомени и материални следи от тази отиваща си епоха, Донков започва сериозна проучвателска, изследователска и събирателска дейност, която години по-късно довежда до създаването на първия етнографски музей на открито в България.
автор: Георги Георгиев, уредник в музей „Етър“
Историята на музей „Етър“—жива картина на една отминала епоха
Пазим миналото, градим мостове към бъдещето!
Научете 60 лични истории, свързани с музей „Етър“! До края на 2024 – годината, в която музеят става на 60, ще ги откривате на различни места – по чаршията, във водните съоръжения и другите архитектурни обекти, в разказите на майсторите и екскурзоводите, в публикациите на официалния сайт и социалните мрежи на музея. Предстои Ви едно незабравимо пътешествие, което да стане Ваша лична история, свързана с възрожденското съкровище на България – музей „Етър“.