Пазим миналото, градим мостове към бъдещето!
Научете 60 лични истории, свързани с музей „Етър“! До края на 2024 – годината, в която музеят става на 60, ще ги откривате на различни места – по чаршията, във водните съоръжения и другите архитектурни обекти, в разказите на майсторите и екскурзоводите, в публикациите на официалния сайт и социалните мрежи на музея. Предстои Ви едно незабравимо пътешествие, което да стане Ваша лична история, свързана с възрожденското съкровище на България – музей „Етър“.
Ако посетите „Българи от старо и ново време“ – една от най-новите изложби в музей „Етър“, няма как да не ви направят впечатление поставените във витрината ботуши, които са на почти 100 години. Кураторът Румяна Денчева ги е съчетала със спортен костюм, за да допълни представата за облеклото на мъжете в района на Централна Стара планина от XIX до средата на XX век. Всъщност ботушите не са изработени от местен майстор, а идват от Америка, заедно със собственика си Димитър Рибарев, който се опитва да намери материално благополучие в „Страната на неограничените възможности“. Ботушите са дарени на музей „Етър“ от наследниците му.
С пътища е свързана съдбата на Димитър Щерев Рибарев. Роден в село до Солун, на 16-годишна възраст идва в България при баща си, работещ като строител на Гарванов камък, Габровско. В балканското село Етър (днес квартал) среща съпругата си – Недка, родена през 1890 г. Семейството има 2 деца – син и дъщеря на име Екатерина. Годините са трудни – България е след национална катастрофа, а Балканът е негостоприемен за преселника без имот и средства. Димитър работи като миньор, но парите не стигат. Принуден от бедността, през 1927 годиня решава да търси късмета си в Америка. Там работи на различни места, но не се замогва. След 7 години гурбет се връща в Етър с костюм, широкопола шапка и ботуши – краги.
Тези високи до коленете ботуши от кафява кожа, навързващи се по цялата предна част, пристягат глезена и прасеца. С тях емигрантът крачи и в пустинята, и в блатата на страната на неограничените възможности. Богатството, останало до края на живота му, е английският език, добавен към българския, гръцкия и турския, които Димитър Щерев вече знае.
Автори: Румяна Денчева, Тихомир Църов