Още кои села щяха да бъдат „потопени“, ако беше осъществен мащабният проект за изграждане на язовир над Габрово? Тази загадка с награда, която музей „Етър“ обяви, не получи изчерпателен отговор и наградата остава за друг повод.
Челната фотография към тази статия е на Радослав Първанов, www.parvanov.org
Мартин Георгиев и Тодорка Мирчева към споделена публикация правилно посочват селата (по-сетнешни квартали на Габрово) Недевци и Лютаци, а г-н Георгиев също правилно локализира стената при кв. Хаджицонев мост. И двамата обаче пропускат едно село (също станало квартал) в съседна на Паничарка долина.
Въпросният проект е предвиждал стената да бъде построена при сливането на реките Паничарка и Козещица (Козята) в най-горната част на кв. Смирненски (Хаджицонев мост), като замисълът е бил язовирното езеро да се простира в долините и на двете реки. В язовирния ръкав по Паничарка щяха да попаднат селата Недевци, Лютаци и Спасета, както и Гостевци (най-долната махала на с. Топлеш), а в ръкава по Козещица – с./кв. Радецки (Червен бряг); щяха да бъдат засегнати и десетина къщи на кв. Смирненски.
Освен оставащото „на дъното“ Радецки, поради разположението им във водосбора на р. Козещица и съответно в санитарно-охранителната зона, щяха да бъдат изселени всичките четири села по склоновете над притоците на реката – Зелено дърво, Стоманеците, Малуша и Баевци. Тъй като познаваме г-жа Мирчева, приятел и дарител на музея, позволяваме си да добавим нотка черен хумор: Ако язовирът беше реализиран по първоначалния проект, заеманата от нея длъжност на кметски наместник за тези четири села нямаше да съществува.
След оценка на геоморфологични фактори и технически, икономически и финансови показатели, през 1960 г. проектантската организация „Хидроенергопроект“ се отказва от големия проект със стена над кв. Смирненски и се спира на по-скромния вариант със стена над с. Лютаци.
Илюстрираме с два документа на „Хидроенергопроект“.
1. Скица на язовирната чаша с попадащите в нея села (от Топлеш само най-долната махала) според мегапроекта.
2. Част от сравнителна таблица за двата проекта, в която са посочени подлежащите на изселване села и броят на къщите за отчуждаване; в предпоследната графа според мегапроекта, в последната според скромния проект. Село Делиджеци не е изведено отделно, тъй като е броено към Топлеш.
Нереализираният голям проект все пак оставя една следа – името на язовира. В България именуването на язовири следва няколко модела. Единият от тях е язовирите да бъдат наричани на селището, което се намира непосредствено под или край язовирната стена. Някои примери: Кърджали, Студен кладенец, Михайловград (днес „Огоста“), Студена, Копринка, Цонево. Към тази група спада и габровският язовир. Той е наречен на с./кв. Смирненски, а не директно на поета Христо Смирненски. (Друг въпрос е защо през 1950 г. с. Хаджицонев мост е преименувано Смирненски). Въпреки че след отказа от големия проект стената е построена на съвсем друго място, първоначалното име на язовира е запазено. Предложението на изселници от чашата на язовира той да бъде наименуван Топлеш не срещнало положителен отклик сред управниците на града и окръга.