Пазим миналото, градим мостове към бъдещето!
Научете 60 лични истории, свързани с музей „Етър“! До края на 2024 – годината, в която музеят става на 60, ще ги откривате на различни места – по чаршията, във водните съоръжения и другите архитектурни обекти, в разказите на майсторите и екскурзоводите, в публикациите на официалния сайт и социалните мрежи на музея. Предстои Ви едно незабравимо пътешествие, което да стане Ваша лична история, свързана с възрожденското съкровище на България – музей „Етър“.
„Мислете, преди да започнете някоя работа“, казва на учениците си учителят по „Мебелно столарство“ в Габровската Априловска гимназия. Запомня думите му Бончо Симеонов, потомствен занаятчия дърводелец и цял живот се води от тях. Дори когато заменя работата си в най-големия мебелен завод на Балканите „Независимост“ с предизвикателната за него длъжност „майстор дърводелец поддръжка и реставрация в музей „Етър“.
От 1 февруари 1989 г. до пенсионирането си през 1995 г. Бончо и колегата му Стоян поддържат в движение всички водни съоръжения и обекти в музея, извършват ремонти в хотела и администрацията. А задачите са много и изискват специфични умения, ръчни операции, познаване на дървесината, тънкостите на всяко съоръжение.
През 1998 г. в музея се изгражда църквата „Св. Богоявление“, която е копие на тази от с. Радовци, Дряновско. До следващата година тя е покрита, но няма средства за довършването ѝ. За да заработи църквата, тогава с име „Св. Спиридон“, много дарения и труд влагат майсторите от музея.
Бончо Симеонов вече е пенсионер, но заедно с бившия си колега Стоян също помагат. Те изработват и даряват владишки трон и 13 трончета за миряни на църквата. По-късно майстор Бончо, следвайки вътрешния си подтик, прави дарохранителница, отговаряща на канона, за което се съветва с духовници. Дарствения надпис майсторът дава за изписване на художничката Милена Иванова, която рисува и иконата на св. Спиридон, дарени от Бончо Симеонов и съпругата му Генка. Майсторът смята, че така е трябвало да направи, че това е неговият принос за църквата.
Работата в музея изгражда и съзнанието за ценността на старите предмети и нуждата от съхраняването им. Бончо Симеонов дарява за фонда на музея старинен трион за ръчно бичене на трупи. Трионът се движи вертикално от трима души и замества стружнята.
Другото му дарение – дървена грапа с влак, чиито зъби за раздробявне на пръстта са изработени от стари подкови – е битувало само в родното му село Лисец (днес квартал на Габрово). С ясната мисъл, че само в музея ще се запази това специфично съоръжение, майстор Бончо го предоставя.
Изработени или съхранени, предметите на Бончо Симеонов вписват името му в златната книга на етърските дарители.
Автор: Румяна Денчева