Най-прохладното място в музей „Етър“ е голямата бяла сграда, разположена точно срещу часовниковата кула. По навигация ще я откриете като Музеен център, но тя е позната и като Кръстникколчов хан. Температурата на трите етажа е постоянна и лете, и зиме. В нея са разположени ценни и интересни изложби, дори може да гледате филми в малката кинозала. Разбира се, ако сте в музей „Етър“, прохлада може да усетите по долните етажи на сградите и около вадата, чиято вода задвижва съоръженията.
Народната метеорология е ясна – по Ивановден – студове, по Петровден – пекове. Но пак според нея, най-горещите дни в годината са малко след Петровден – 15, 16 и 17 юли. Освен най-жегави, Горещниците са празници на християнските светци мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Юлия девица и Марина.
В народната традиция тези страшни дни се празнуват в чест на слънцето и огъня, но и за предпазване от пожари, гръмотевици и градушки. В тях е забранено палене и изнасяне на жар от дома, пране и миене, за да не изгори къщата, реколтата и добитъка. През Горещниците не се ходи пеш, а полската работа замира, за да не се запалят нивите и снопите от огън, слязъл от небето (обикновено светкавица). Най-строго се пазят първия и третия горещник.
Дали религията, традицията или здравият разум са били водещи не знаем, но днес, без да сме чак толкова вярващи или традиционалисти, в горещините летни дни стоим на сянка, избягваме физическите натоварвания, не работим и не палим огън на открито, обличаме се леко. И се оплакваме от горещината дори при наличието на климатици, сенници, басейни, вентилатори и бански… За предците ни забраните за работа по Петровден и в Горещниците са били и фасада на чувството им за самосъхранение и натрупани вековен опит и мъдрост. Представяте ли си при жегата в полето, без сянка и с оскъдно количество вода мъже и жени, облечени в потури и сукмани от шаяк да жънат, вършеят, копаят? И да пеят – протяжно и жаловито…
Единственият в Габровско минерален извор – Вонещата вода в кв. Радецки, носи името на св. Марина
автор: Румяна Денчева