Пазим миналото, градим мостове към бъдещето!
Научете 60 лични истории, свързани с музей „Етър“! До края на 2024 – годината, в която музеят става на 60, ще ги откривате на различни места – по чаршията, във водните съоръжения и другите архитектурни обекти, в разказите на майсторите и екскурзоводите, в публикациите на официалния сайт и социалните мрежи на музея. Предстои Ви едно незабравимо пътешествие, което да стане Ваша лична история, свързана с възрожденското съкровище на България – музей „Етър“.
Има дни, в които музей „Етър“ в буквалния смисъл „пропищява“. Това се случва при посещения на големи групи от деца, за които едно от любимите места е занаятчийската работилница за музикални инструменти, в която могат да видят как майсторът работи, да послушат изпълнение на живо на народна музика, а и да си вземат достъпната за всеки дървена свирка. Етърската чаршия наистина „писва“, но шумът е весел – най-вероятно защото е предизвикан от деца в добро настроение. Майсторът, който създава музикалните инструменти в „Етър“, е Цвятко Цвятков. Занаятчия с много опит и отношение към звука, той често може да бъде видян и чут да изпробва някой от новосъздадените си инструменти. Майсторът има отлично музикално образование – завършил е училището в Широка Лъка, и това личи в работата му.
Родът на майстор Цвятко Пенев Цвятков, по майчината му линия, е от с. Баевци, Габровско. Пра-прадядо му Димитър Цвятков (1854 – 1920) е опълченец, а прадядо му Иван – участник във войните в началото на ХХ в. Баба му Гана се жени в с. Етър (днес квартал на Габрово) за дюлгерина Цвятко Цвятков.
Майстор Цвятко разказва:
„Три поколения от рода ни са свързани с музей „Етър“ – дядо ми Цвятко, баща ми Пеньо и аз. Дядо ми участва в изграждането на музея от началото до края на строителството. Даже на снимка го има до Лазар Донков заедно с другите строители, той е мъжът с престилката. Години след откриването на музея той е охрана тук. Баща ми работи като майстор фурнаджия в музея от края на 70-те г. на ХХ в. до пенсионирането си през 1992 г. Усвоява занаята от тъста си Стефан и след това се прехвърля на работа при майстор Дянко, който е поел дюкяна след бай Ламби – първият майстор фурнаджия в музея. Като строи къщата ни, баща ми ползва греди и дървен материал от старата плевня на Баевци. Тогава намира опълченската сабя на прадядо си и през 1988 г. я дарява на музея, за да се съхрани за поколенията. След време в „Етър“ като майстор на народни музикални инструменти започнах работа и аз“.
