Как личната история на душеприказчика на Васил Априлов се преплита с музей „Етър“?

Пазим миналото, градим мостове към бъдещето!
Научете 60 лични истории, свързани с музей „Етър“! До края на 2024 – годината, в която музеят става на 60, ще ги откривате на различни места – по чаршията, във водните съоръжения и другите архитектурни обекти, в разказите на майсторите и екскурзоводите, в публикациите на официалния сайт и социалните мрежи на музея. Предстои Ви едно незабравимо пътешествие, което да стане Ваша лична история, свързана с възрожденското съкровище на България – музей „Етър“.

Иван Димитров Рашеев е малко познат за днешните габровци. Виден търговец, председател и касиер на Одеското българско настоятелство, дарител, той е взет като дете на учение в Одеса от чичо си Васил Рашеев. От 1882 г. Иван Рашеев е назначен в кантората му до започване на самостоятелна търговия.

За почтеността си е избран за един от душеприказчиците (изпълнителите на завещанието) на Васил Априлов, които се грижат за издръжката на Габровското училище, подбора и финансирането на стипендиантите, строежа и поддържането на училищните сгради и т.н. Работата им се отличава с акуратност, отговорност, но от 1920 г. те започват да напускат Одеса. Верен на дълга си, след края на Първата световна война и промените в Русия през 1917 г., Рашеев успява да съхрани оригиналното Априлово завещание и да го донесе в България заедно с документите за капитала му, макар че всичкият му багаж и част от книжата остават на брега и се загубват. Сред документите, представени от Иван Рашеев, е и препис от декларация, която удостоверява, че той в качеството си на член, завеждащ делата и касиер на Одеското българско настоятелство, е „защитник“ за запазване правата на Априловия капитал, съхраняван в Държавната банка в Одеса, до момента на уреждане сметките между българското и руското правителства. В отчета си Рашеев излага подробно направеното до 1915 г. и подчертава, че след тази дата фондът не развива дейност. Към онзи момент капиталът възлиза на 127 952 златни рубли, вложени в ценни книжа и една нова къща. Оттук нататък фондът не фигурира сред даренията, от които гимназията получава някаква помощ.

Иван Рашеев не забравя родния град. По негова поръчка през 1904 г. е отлята камбана в Гатчина, предградие на Санкт Петербург, в заводите на известния учен металург полк. Александър Степанович Лавров. На централния надпис се чете, че камбаната е предназначена за Горния край на Габрово – кварталите южно от Горнокрайския мост (днес до Регионална здравна инспекция), които се заселват от втората половина на ХІХ до 30-те години на ХХ век.

За камбаната в кв. Йонковото е построена самостоятелна камбанария, обслужвана от църква „Успение на пресв. Богородица“, а задачата ѝ е да приканва енориашите към храма и да служи за часовник, защото биенето на градския не се чува.

През май 1926 година, поради лошото състояние на камбанарията, се иска от градското управление терен за строеж на нова кула, разположена на юг в местността Радичевец, защото градът се е разраснал в тази посока. Разрешение е дадено и след два месеца строителството завършва и кулата е приета от църковна комисия. Местността и до днес е известна сред старите габровци като Камбанчето (днес там е Природоматематическата гимназия „Иван Гюзелев“). Тази камбанария съществува до 1961 година, когато е разрушена заради опасност от самосрутване, а камбаната е съхранена в музей „Етър“.

Когато започва строежа на часовникова кула в „Етър“, се предвижда часовете да се отброяват от камбаната на Рашеев. Часовниковият механизъм е проектиран от Хуго Ондерличка и изкован ръчно от първомайстора Илия Ковачев, почетен лидер на Международната гилдия на ковачите. Часовникът е изработен изключително прецизно и се навива ръчно посредством метален лост и тежести.

120 години камбаната, дарена от габровеца Иван Рашеев, одески търговец и последен душеприказчик на Васил Априлов, призовава за молитва и труд. В 46 от тях огласява музей „Етър“ и радва гостите му, пренасяйки във времето и името на дарителя си.