Пазим миналото, градим мостове към бъдещето!
Научете 60 лични истории, свързани с музей „Етър“! До края на 2024 – годината, в която музеят става на 60, ще ги откривате на различни места – по чаршията, във водните съоръжения и другите архитектурни обекти, в разказите на майсторите и екскурзоводите, в публикациите на официалния сайт и социалните мрежи на музея. Предстои Ви едно незабравимо пътешествие, което да стане Ваша лична история, свързана с възрожденското съкровище на България – музей „Етър“.
Иван Донков: „Ако го няма стремежа, животът се обезсмисля“
На 26.03.1974 г. държавната комисия за декоративно монументални изкуства при Комитета по изкуство и култура (КИК) и Съюза на българските художници (СБХ), с председател акад. Дечко Узунов, одобрява идейния проект на Ангел Ангелов за декоративната каменна мозайка пред входа на Етнографския парк музей – с. Етър, Габровско, с размери 9 на 5 метра. Изпълнител е художникът Иван Донков, син на първия директор на музея Лазар Донков. Сякаш с тази творба синът иска да покаже делото на живота на своя баща.
Сключеният договор за изработване на паното е на стойност 13 500 лв. Две хубави млади жени, две нагиздени с тежки сокаи балканджийки посрещат всеки, който иска да се слее с духа на музей „Етър“. Може би неслучайно стоят те като стожери близо половин век пред портите на това магично място. Двете невести от паното пред портата на „Етър“ привличат с красотата на пъстрите си премени. С протегнатите си ръце, в които държат хляб и дом, сякаш казват на посетителите – „Добри дошли!“.
Майсторското изпълнение на художника е завършено през 1975 г. Само за едно лято, заедно с проектанта Ангел Ангелов, нареждат над 120 хиляди цветни камъчета върху 54 квадратни метра площ, върху предварително оформена по очертанията на проекта циментова основа. Работят по 1-1,5 квадратни метра на ден, успяват да „събудят“ душата на камъка и да вплетат в единна хармония петте нюанса на сивата скала с четирите оттенъка на зеления камък. „Мъчните камъчета“ се оказват сините – за очите на невестите. Желанието да им бъде вдъхнат живот е водещо в работата на Иван Донков и Ангел Ангелов. За да се сдобият с различно обагрени скални късове, те извървяват дълъг път през Стара планина и Родопите.
Иван Донков е роден в Габрово на 17.04.1943 г. Той е един от малкото български художници, които умеят да вдъхват живот на камъка. Още от малък синът на Лазар Донков мечтае да стане художник. Опиянено от природата и нейните багри, момчето навсякъде ходи с молив и лист в джобовете си и…рисува, рисува един свят, от който е опиянен, с топлите есенни гори, села и къщи. Творбите му излъчват неговата душевна доброта. Рисува със страст и не изневерява на себе си, защото веднъж влюбил се в изкуството, то става негов неизменен спътник. Вдъхновение художникът черпи от Балкана около Габрово. Той го зарежда, той чертае бъдещите му творби и житейски нагласи, а на майсторство се учи от „царя на акварела“ Константин Щъркелов. Професионалният му път го отвежда в Богословския факултет на Великотърновския университет и Националната гимназия по приложни изкуства в Трявна, където обучава поколения млади творци на „техника и технология“ на рисуването. За него учениците му са „като лакмус за професионализма“, а той им се раздава изцяло. Всяка минутка използва да ги запали в тайнствения свят на изкуството, като им представя не само теоретичната страна на художественото майсторство, но и като ги въвежда в тайнството на простичкия механизъм на старите технологии при направата на боите. Учи ги как става позлатяването, как да си направят грунд или как точно старите майстори са правили туткала. Учи ги, че художникът трябва да рисува с душа, със страст и никога да не бяга от своето усещане за хармония и красота, защото „заложбите сами идват, сами напират да се появят“, а творецът само трябва да ги овладее. Иван Донков е ценен от своите колеги. През 1998 г. той печели стипендия към немската Академия за изкуства в Клайнзасен и членува в сдружение „Нашето по-голямо Габрово“. Той е един от творците, реставрирали безвъзмездно част от иконите на храм „Св. Троица“ в Габрово. Картини на художника са притежание на галерии в Германия, Швейцария, САЩ и др. Автор е на много стенописи и мозаечни пана. Негово дело са творбите „Индустриализация“ във външния кръг на Дом-паметник на Българската комунистическа партия (БКП), днес наричан популярно Паметникът на Бузлуджа. Той създава и стенопис „Св. Ана“, който дарява за параклиса на аязмото в кърджалийското село Елехча. Също така мозаечните пана върху фасадите на бившите Пионерски дом и Младежки дом в Габрово, сградата на данъчното управление във Велико Търново и др. След нареждането на мозайката върху фасадата на завод „Подем“ в Габрово, съвместно с Ангел Ангелов започват работа по паното пред входа на музей „Етър“.
Връзката на Иван Донков с Балкана оставя траен отпечатък върху неговия мироглед. Една стара къща в с. Горнова могила, един дървен праг, протрит и вдълбан от тежестта на всички съдби, преминали през него сякаш му служи като отрезвяващо прозрение за преходността на нашия живот. Хора, съдби, поколения. Всички прекрачили прага на този дом са вече извън нашия свят, но домът е там и сякаш стои, за да ни напомня за границата между световете, които обитаваме.
Житейската философия на художника се събира в едно изречение.
„Идваш на този свят, живееш с мисълта, че трябва да осмислиш живота си, правиш го дотолкова, доколкото ти е дадено.“
Автор на текста: гл. асистент д-р Ирина Димитрова, музей „Етър“
Визитната картичка на граф Анджелоти става паното до входа на музей „Етър“