Рокля и ветрило на Царицата на южните морета в изложба на музей „Етър“

Публикувана на 23.05.2024 в 15:31

Пазим миналото, градим мостове към бъдещето!

Научете 60 лични истории, свързани с музей „Етър“! До края на 2024 – годината, в която музеят става на 60, ще ги откривате на различни места – по чаршията, във водните съоръжения и другите архитектурни обекти, в разказите на майсторите и екскурзоводите, в публикациите на официалния сайт и социалните мрежи на музея. Предстои Ви едно незабравимо пътешествие, което да стане Ваша лична история, свързана с възрожденското съкровище на България – музей „Етър“.

През 80-те години на миналия век в музей „Етър“ постъпват две елегантни рокли и едно екстравагантно ветрило от черни щраусови пера. Принадлежали са на една голяма българка, която разнася славата на България по всички кътчета на земното кълбо – Анна Ламбрева.

Елегантната рокля и ветрилото на голямата авантюристка са представени в изложбата  „60 години – 60 лични истории“, която може да се види в къщата с кабинет на Лазар Донков, разположена до Шекерджийската работилница на чаршията в музей „Етър“.

Родена е в бедно карловско семейство в далечната 1895 г. Едва завършила трети прогимназиален клас, Анка решава да продължи образованието си в Пловдивската гимназия. Баща ѝ няма възможност да я издържа, затова тя взема съдбата си в свои ръце – живее в пансион и работи като слугиня.

„На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша!“, зарича се тя.

За кратко учи и медицина в София, но се завръща в Карлово да работи като учителка заради необходимостта да издържа своите братя и сестри поради смъртта на родителите им. Щастливата случайност ѝ дава възможност отново за кратко да учи в медицинския университет в Цариград, където кандидатства и е одобрена, въпреки че не отговаря на условията – не знае английски и няма човек, който да гарантира за нея. Тъй като няма средства да продължи в новооткрития през 1925 г. от Кемал Ататюрк турски университет, тя остава в сестринското училище. Грижи се за хората и спасява няколко живота, между които и този на богатия англичанин мистър Тейкон, изпаднал в кома, вследствие на пневмония.

След няколко месеца в училището се получава писмо от Нова Зеландия – мистър Тейкон я кани да гостува на семейството му, като ѝ е купил билет за първа класа с параход. За три месеца младата Анна Ламбрева преминава през Египет, Индия, о-в Цейлон и Австралия.

Освен пътешествието – подарък от мистър Тейкон, младата карловка отива на далечния континент със задача да помогне на неговата дъщеря Глория, която била влюбена в сина на един от вождовете на местното племе маори. Заради неодобрението на връзката от консервативните родители, момичето три години е с психическо разстройство.

Би било логично Анка, като медицинско лице, да ѝ даде лекарства. Но тя връща Глория към живота, като намира нейния любим. Двамата се женят и се местят да живеят в друг град. Щастлив е и мистър Тейкон, който прави нов подарък на Анка – едномесечен престой на Таити. Там тя не е сама, а с нейния любим Раймонд. И тъй като в тези далечни от България територии никой не е чувал за страната ни, будната Анна Ламбрева се заема с нелеката задача да я популяризира – води беседи и сказки в университети, колежи и женски дружества, беседи по радиото, пее български народни песни, провежда и безплатен курс по българска бродерия. А всички са възхитени от „тази руса, талантлива и красива българка“. Тъй като трудно произнасят името ѝ, я наричат Мис България.

Във всички новозеландски вестници се появяват статии под надслов „Непознатата България“ с нейния подпис. Тя ги изпраща на българското Министерство на външните работи, което ги превежда на френски език и ги адресира до легациите ни по света като реклама на България.

Носталгията я връща отново в България. За целта отново ѝ помага с финансови средства мистър Тейкон. Тръгнала от едната страна на земното кълбо, българката стига до родината си, намираща се от другата страна на земята. Пътуването ѝ се превръща в истинска приказка.

Спира се на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с кораб се отправя за Лос Анджелис и Ванкувър. Преминава Канада от запад на изток, после достига източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия.

Авантюристка по дух, през 1929 г. тя става първата жена в света, прелетяла с аероплан над Ламанша. От Париж с трен заминава за Германия, а оттам с параход по Дунава през зимата на 1930 г. достига до Видин, откъдето пристига в своето любимо Карлово.

Снимка – https://www.goodreads.com/book/show/43546847

Нейни са думите: „Видях света и се връщам в България с още повече любов. С какво нетърпение очаквам да спре параходът във Видин. „България“ – когато срещам тази дума в някоя книга или вестник, струва ми се, че не съществува по-хубава страна на земята. Светът е красив, но чужд…“

Още истории от рубриката „60 години музей „Етър“

Текстът е на Даниела Димкова, уредник в музей „Етър“

Сподели в

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *