Заговяваме за последно преди началото на Великденския пост
Сирни заговезни е подвижен празник, който се отбелязва винаги в неделя, седем седмици преди Великден.
Дните между Месни и Сирни заговезни са свързани с редица забрани: жените не си мият косите, за да не им побеляват и не въртят чекръка, за да не се въртят градоносни облаци. Вярва се, че градушката се сири през Сирната седмица, затова не се пере, да не перат ледените зърна.
Сирницата завършва с опрощаване и заговяване. Денят преминава в гостувания, младите посещават по-възрастните си роднини – родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, като изричат „Прощавай!”, „Господ да прощава, простено да ти е!” отговарят по-възрастните. Вечерта, когато цялото семейство седне около празничната трапеза, всички трябва да са дали или получили прошка.
Тъй като месните гозби вече са изключени, на софрата се нареждат ястия с риба, баница със сирене, мляко с ориз, сирене, яйца, орехи. Присъства и характерната за празника бяла халва. С нея се изпълнява обичая хамкане. Бабите завързват на една греда на тавана червен вълнен конец, на който е закачено парче от халвата или част от варено яйце. Децата се нареждат в кръг на пода, с ръце отзад и когато бабата разклати конеца, те започват да се надпреварват кой първи ще захапе парчето с уста. После конецът се запалва и по това как гори се гадае за бъдещата реколта. Пепелта от изгорелия конец се запазва за цяр през годината.
Един от най-характерните обичаи за празника е паленето на големи огньове от момчета и ергени. Те събират клони и царевична шума за огъня през цялата седмица и ги подреждат на купчини на високите места около селото. В неделя, когато слънцето залезе, ги запалват. Вярва се, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да бие градушка. На места в Южна България се правят надпревари между отделните махали в селото затова пламъкът на кой от запалените огньове ще се издигне по-нависоко.
Друг характерен обичай за Сирни заговезни е туйкането, чилкането на дървени стрелички, направени от момците, наричани чилки, чавги, перници, барутници. Вечерта на празника ги запалват от горящите огньове, завъртат ги в тъмнината и ги пяркат, т. е. изстрелват към дворовете на своите моми-избраници, изричайки хумористични пожелания, често със сексуален подтекст.
В Родопите и Средногорието се провеждат маскарадни кукерски игри, в които участват само млади женени мъже и ергени. Чрез маскиране в различни чудовищни животински превъплъщения кукерите изпълняват обреди, свързани с желанието за символичното прогонване на злите сили и предизвикване на бъдещо плодородие.
На Сирни заговезни се играе последното зимно сключено хоро и до Великден не се правят седянки, венчавки и сватби.
В Габрово в събота, преди Сирни заговезни, се прави общоградски събор в местността Падало, известен като Олелийня. Жителите на града и околните села и колиби идват пременени за всеобщото увеселение. Играят се хора под звуците на градската музика. Продават се и различни лакомства, като халва и боза.
Освен продаваната в бакалиите халва (тахан и бяла), още от края на XIX век градските домакини приготвят и разнообразни домашни халви, повлияни от сладкарските традиции в турската кухня. Такива са грис-халвата с бадеми и стафиди и оризовата халва. За направата им се използват прясно мляко, захар, канела, масло.
С пожеланието за „сладки заговезни и леки пости“ се поставя началото на дългия Великденски пост.
Автор на текста е Даниела Димкова, уредник „Бит и поминък“
Следвайте музей „Етър“