Приказка за двамата братя, надвили зимата и болестите

Публикувана на 17.01.2024 в 09:41

Антоновден – 17 януари, Атанасовден – 18 януари

Имало едно време, далеч, кога още светът се подреждал, двама братя близнаци – Антон (Андон) и Атанас. Те били изкусни майстори ковачи и от сутрин до мрак вадели нажеженото желязо от огъня с голи ръце, за да му придадат различни форми. Тежък бил занаятът им, но майсторлъкът им бил още по-тежък. Един ден по-малкият брат видял как пред работилницата им спяло куче със скръстени лапи. Хрумнало му веднага как да облекчи работата им и измислил да направят ковашки клещи, тъй както били сключени лапите на животното. Речено-сторено! Работата им станала по-лека, а народът ни започнал да ги почита като покровители на ковачите. Ковач бил и легендарният основател на Габрово – Рачо, паметник на когото пресметливите габровци издигнали в реката и като почит – често, къде на шега, къде наистина, обличат в нови премени.

Иконата е рисувана от Пламен Малинов, иконописец в музей „Етър“

Старите хора разказват как на деня на св. Антон (17 януари) чумата и шарката се събирали заедно и на следващия Атанасовден (18 януари) тръгвали по света да пакостят на човеците. Чудели се хората как да ги омилостивят и затова започнали да им месят питки с мед, закичвали ги със стрък босилек и ги раздавали на децата и съседите, че да са кротки „сладките и медени“. Слагали и по таваните на къщите, че като се разлюти шарката, да хапне и да отмине мека и блага. На някои места многодетна жена замесвала голяма пита, която раздавала на кръстопът „за чумино здраве“. Пазели се и людете да не разсърдят злото, затова не подхващали женска работа, врати и прозорци не отваряли, а вечер на тъмно разговаряли тихичко. И тъй подучени от св. Антон се пазели от болестите.

Другият от братята – Атанас, съблякъл дебелия си кожух, яхнал червения си кон и тръгнал в Балкана да вика лятото: „Ялла-а-а, ялла-а-а, лято! Дойди, лято, отиди си, зимо…“. Преборил студа и ледените стихии, заключил ги дълбоко в една пещера, а зимата уплашена тръгнала да бяга надалеч със скока на тригодишен елен. Св. Атанасий почитали и овчарите. Те търсели покарал кукуряк, за да закичат с него добитъка си и раздавали питки за здраве. И до днес е популярна старата поговорка „Атанас гелди, яз гелди“ (Атанас дойде, лятото дойде). Тъй чакали хората най-топлия от сезоните!

Текстът подготви д-р Ирина Димитрова, главен уредник в музей „Етър“

Следвайте музей „Етър“ в социалните мрежи – Facebook, Instagram, TikTok!

Направете си виртуална разходка в музей „Етър“

Сподели в

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *