Мирослав Варсев, музей „Етър“
Хората по нашите земи започват да използват тепавици в края на XVI век. Преди това домашно тъканите вълнени тъкани се тепат с ръчни тупалки. Целта е шаякът, абите, кебетата да се заздравят, омекотят и да бъдат устойчиви на влага. Процесът продължава до 12 часа. Всеки от чуковете на тепавицата тежи от 160 кг до 200 кг. Те удрят тъканта, която периодично бива мокрена със загрята в казан вода. И в наши дни има машини, които механично въздействат на вълнените тъкани. На хората им е интересно, повечето за първи път виждат тепавица и могат да проследят процеса на тепане.
Тепавицата на музей „Етър“ е действащо съоръжение, благодарение на проект „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“.
Сподели в