В музей „Етър“ се разкриват тайните на водните съоръжения. Под това наименование всъщност се представят реставрирани и консервирани обекти през последните месеци. На 15 и 16 юли посетителите могат да наблюдават как се перат тъкани в миналото. На някои места все още съществуват такива възможности, едно от тях е „Етър“, където има две валявици – едната заварена на място, съществувала много преди създаването на музея. Тя е възстановена още в средата на XX век, работи и днес, благодарение на направената реставрация и консервация. Същото се отнася и за другата валявица, която е възстановка на съществувала в село Стоките в края на XIX век.
ИЗГЛЕДАЙ ВИДЕОТО
Валявица от село Стоките от края на 19 век. Днес може да се види в музей Етър
Главният уредник на музей „Етър“ Росица Бинева има пряк ангажимент към водните съоръжения и в дните, когато са обявени поредицата от събития „Тайните на водните съоръжения“ тя посреща посетителите и им разказва за всяко от тях.
„Днес основното, което разказвам на посетителите е за тези две съоръжения – валявиците, и какво ги отличава едно от друго. В наши дни се използват за пране на домашно тъкани изделия, но в миналото имат и предназначение да направят свалените от стана черги и китеници по-пухкави, по-плътни и удобни за употреба. Възстановената при нас валявица от село Стоките се характеризира с движение на водата отгоре надолу, докато при заварената на място и възстановена валявица движението е въртеливо и хоризонтално.
Двете съоръжения са реставрирани и консервирани през последните месеци и отново са действащи. Това отличава „Етър“ от останалите музеи на открито, където се показват възстановени съоръжения, които не функционират. Тук спецификата е, че може да се види процеса на работа.“
Повече за проект „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“
Механизмите на всяко действащо съоръжение се износват и се налага то да бъде реставрирано и консервирано през определен период от време. Това се отнася с особена сила за работещите с вода, при които изхабяването се случва много по-бързо. В миналото всеки майстор сам или с помощта на други хора прави подмяната.