Първата суперлуна за тази година ще може да се наблюдава у нас тази нощ. Пълнолунието през този летен месец е едно от най-близките до Земята през годината – Луната се намира на 361 934 километра. Пълнолунието през юли е първото и най-малкото от четирите суперлуни през 2023 г., като следващите пълнолуния на 1 август, 30 август и 29 септември ще бъдат малко по-големи и по-ярки.
Източник: bntnews.bg
В народните представи месечината се мисли за сестра или брат на слънцето. Тя се движи по пътя на слънцето, но с магаре, затова е по-бавна. При движението си луната губи частици от себе си, които после събира, по този начин хората си обясняват различните цикли. Според друго твърдение тя е пълна винаги, но щом слънцето я достигне нейната светлина се губи.
По фазите на луната се определя началото на всяка дейност. Вярва се, че нова работа е хубаво да се започне на „нова луна“, „нов месец“, „нова свещ“. Тогава се правят годежи и сватби, насаждат се кокошки, започва се оран и сеитба, залива се туршията, пари се вълната, започва се строеж на нова къща, отбива се дете и т.н.
Вярва се, че ако си отрежеш косата на пълна луна ще порасне по-бързо.
Когато месечината започне да намалява (расип, усип) не е хубаво да се започва нова работа, защото няма да спори. Тогава обаче се лекуват някои болести, за да „се загубят“ както се губи луната, секат се дървета за строеж, за да не ги ядат червеите.
С вярването, че магьосници могат да свалят луната и да я доят като крава се обяснява лунното затъмнение. Това са едни от най-силните магии. Обикновено две жени (майка и дъщеря или снаха и свекърва – задължително дойки, т.е. да имат деца) се събличат голи. Луната слиза под формата на крава и те я издояват, а това мляко се ползва както за лек, така и за магии. Когато луната е свалена, на небето остава кърваво червено петно.
Широко разпространено е вярването, че луната определя съдбата на човека. Деца, родени в един месец, имат еднаква съдба. За това се извършват редица обреди, за да се раздели земния им път. Това е особено важно, защото ако едното дете умре, може да умре и другото. Захранват се, например с едно яйце с два жълтъка или помежду им се засажда дърво.
Голяма част от тези вярвания отпадат след началото на XX век, но и днес човек продължава да следи движението на небесното светило – луната и да спазва някои практики.
Използвани са текстове от Етнография на България, том III, София, 1985 г.
Материалът е подготвен от Павлина Дамянова, уредник „Духовна култура“