Еньовден е съпътстван с много мистика, свързана с природните сили и взаимодействието на човека с тях. Най-дългият ден и най-късата нощ са време за обреди и ритуали, колкото земни – привличане на здраве, имот и плодородие, толкова и космически – къпане в здравеносна небесна вода, вглеждане в танца на слънцето, доене на луната. Денонощие на битка между добро и зло – Бог сътворява човека, дяволът го пробива; Бог запушва отвора с треви и те стават лековити, но човекът става уязвим за болести и в него остават лошотии от рогатия. Ден за гадания, направа на магии и развалянето им; на причиняване на самодивски болести и лечение от тях. Нощ за кражба на берекет, но и за намиране на иманета. И всяко докосване до магичното, отвъдното, самодивското, без значение за добро или зло, се прави при специални условия, едно от които е голота на извършителя. Обаче за каква голота говорим и как тя се променя във времето?
Еньовденски празници в музей „Етър“
Бездрешието е естествено състояние на човека, което приключва в определен етап от развитието му, в биологичен и религиозен план. Биологичен – при промяна на климатичните условия, а за част от религиите – срещата на Адам и Ева със змията. Хапка познание стига на първите библейски хора да видят голотата си и да потърсят дрехи. Първият акт на човешкия разум е срамът от голотата, а осъзнатата нужда от облекло е начало на цивилизацията, според учените. Неприкритостта е част от античните цивилизации: „Голото тяло не е причина за срам. Срамувайте се от това, което мислите за него.“ – казва Аристотел.
Християнството променя отношението към голотата – тя е обявена за грях, а тялото за гнездо на греха, източник на всичко плътско, теглещо човека към ада. В продължение на векове, разголването е забранено, а голите хора се приемат за диваци или демони – самодиви, самовили, призраци, русалки, орисници, които са по ризи или савани, защото в отвъдното не се преде, тъче и шие.
В българската традиция гол е човекът, облечен само с риза. Пълна голота има само при раждане, кръщение и при задължителното къпане непосредствено след смъртта. Във всеки от тези случаи тялото е на индивид извън социума, на границата между световете. Новороденото е безименно, не е човек и член на обществото. Задължение на кръстника е да дари име, принадлежност и дрехи на новопокръстения и с това да го приобщи към света на живите. В момент на преход е и починалият – тялото е при човеците, но душата не е, т.е. той е излязъл от групата им.
Малко са случаите в бита, в които е допустим престоят само по риза. Най-честият е хигиенното къпане, без значение в река, в обществена баня или в корито при домашни условия. Голота (по риза) има в камерен кръг в изключително интимни моменти – за младоженците в сватбената нощ, при раждане и лехусничество – време на ритуална нечистота и изолация. Публична обаче е голотата при опозоряване, ако булката не се е оказала девица или ако мома е родила без брак.
Извън бита голотата е свързана с „отвъдното”, с извършване на магии и ритуали, а ритуалът сам по себе си е магическо действие. Смята се, че тя дава свръхестествени сили, премахва пречките пред магьосника и го доближава до „другия“ свят. Необлеченият губи индивидуалността на човек, слива се с природата, става недосегаем и така постига целите си.
Къде може да се търсят моменти на голота в българските традиционни празници, обичаи или обреди?
С празник или без, голи са контактуващите с отвъдни сили в момента на деянието. В този вид през нощта те правят магии – най-често мамят млякото на чуждите животни или крадат берекета от хорските ниви. Подходящи за това са Гергьовден и Еньовден, но може да се избере и друго време. Чрез думи и действия мамниците откриват най-едрите стръкове в нивата или обират росата от нея и ги пренасят в своя имот. Посяга се на хора, животни, растения, предмети и всички са потенциални потърпевши. Затова общността е заинтересувана вредителят да се хване и накаже без милост. Нередността на действието и страхът от разкриването му кара занимаващите се с магия за лично обогатяване да извършват тайно делата си.
С Еньовден е свързан обичаят Еньова буля в Югоизточна България, в който обредният персонаж е момиченце. То е облечено само с риза и забулено с червено було като булка, а момите го разнасят на раменете си докъдето са границите на селото. Булката не бива да стъпва на земята по време на обиколката, а обходената територия ще е плодородна и недостъпна за градушки и лошотии. По-късно Еньовата буля вади пръстените при напяването им от момите и предсказва кой момък е късмет на девойката, чийто е накита.
„ПРИКАЗКА ЗА ЕНЬОВАТА БУЛЯ, ЗА ДРУГИ ВЪЛШЕБСТВА И ЧУДЕСА ПО ЕНЬОВДЕН“
Момичета са участничките и в обреда Пеперуда, с който се измолва дъжд при голяма суша. Групата обикаля всички къщи и пее, а пеперудата боса и по риза, върху която са навързани зелени клонки, танцува. Стопаните даряват момичетата и ги поливат с вода.
Еньова буля
Омилостивяването на змей от жена, бивша негова любима, е стар обред в някои краища. Практикува се при нужда и наличие на подходящ субект, с молба идващата градушка да подмине селото. Не се пази в тайна, макар да има известна дискретност – молителката го прави в двора си.
Явно, в полза на общността е нарушаването на цивилизационните норми при обредите за прогонване на болести – голо заораване срещу чума, и гонене на змей при суша.
При заораването на селата има разнообразие на обредни лица – от две моми близначки с биволи в Търновско и Велешко, през три жени, съблечени голи и с пуснати коси във Видинско до мъже близнаци с биволи близнаци другаде. Орачите правят кръг или три кръга около селото, по възможност в събота (деня на мъртвите). Смята се, че болестта не може да влезе в селото и то е магически защитено.
Гоненето на змей (ламя), който предизвиква суша, се прави през нощта срещу Илинден. Участват всички здрави и силни мъже – голи, боси и без калпаци, въоръжени със земеделски сечива и тояги. Спазвайки ритуално мълчание, те тичат на групи и мушкат с тоягите си навсякъде, обикаляйки всички домакинства. Ако срещнат някого, бият го и го изгонват от селото.
Нестинарството се практикува от мъже и жени, които, танцувайки в огъня, предсказват бъдещето и измолват здраве и благополучие за хората и себе си. Танцува се вечерта на празника на светите Константин и Елена и с техните икони в ръце. Нестинарите са боси, мъжете – без калпаци, а жените – с разпуснати и разплетени коси или с бели кърпи, които не са завързани и краищата им се веят. Налице е и ритуалната голота – жените могат да са по ризи, а мъжете са само по риза и потури. Вярва се, че при играта си танцьорите общуват с природните сили и стихии, със светците и небесния свят, който се извиква, за да може да се проникне чрез гадание в бъдещето.
Голотата в миналото – толерирана или наказвана, тайна или явна, творяща добро или зло, подценявана или фетишизирана си остава знание, за което хората трудно говорят. От чисто човешки срам или страх за нарушени забрани, от тайни знания и практики или от забравени такива – отговорът едва ли е еднозначен. Предците ни са я избягвали, освен при крайна нужда – спасяване на живот, имот, общност. Защото са си давали сметка, че когато искат нещо от отвъдното, трябва да са готови да му дадат друго в замяна. А голотата е мостът между тях и „другите”, мостът между световете.
автор на текста – Румяна Денчева, уредник отдел „Бит и поминък“