Възползвайте се от безплатните беседи с обиколка на музейни обекти, които очакват посетителите на „Етър“ на 23 април от 11:30 и 14:30 часа. Всеки, който се включи, за около 30 – 40 минути може да види едни от най-интересните обекти.
На 23 април 1963 година се поставя началото на музей „Етър“, който с годините е посетен от над 14 милиона души, превръщайки се в едно от най-привлекателните на Балканите места. Но винаги ли е така?
Обраслата с тръни и повет поляна е пуста и по нея отдавна човешки крак не е стъпвал. Неспокойният Сивек и необузданата Страшка река на много места разливат водите си и правят терена недостъпен. В пръснатите камъни на полуразрушените караджейка воденица и тепавица, единствените оцелели от времето сгради, са намерили убежище само пепелянки и гущери. Мястото – усойно и неприветливо, е предизвикателство дори за най-големите оптимисти. И все пак се намират хора, които да повярват, че тук може да се гради. Дали допускат, че изграденото ще се превърне в една от емблемите на България? Кой знае? Просто създателите имат мечта и се оказва, че тя е велика.
На 23 април 1963 година се поставя началото на това, което днес милиони българи и чужденци познават като музей „Етър“.
Бележки на Лазар Донков, първи директор и един от създателите на музея.
„Денят 23 април 1963 година беше един от най-светлите дни в моя живот. Слагаше се началото на осъществяването на една въжделена, отдавна родена мечта, която в последните години се беше превърнала в цел на моя живот. Съзнавах, че съм изправен пред една голяма и отговорна задача, че за нейното осъществяване беше необходим много труд, съзнавах, че ми предстои да измина дълъг и бодлив път, но можеха ли да се родят рози без бодли?“
Пътят се оказва наистина трънлив, но каква роза е родена само!
Година и половина преди това са взети политическото и административно решения за създаването на Общинско предприятие – Етнографски музей „Етър“.
Социалистическата система е в апогея си и нито едно действие не се предприема без санкция на управляващата Българска комунистическа партия (БКП). През юни са проведени заседания на Окръжния и Градския комитети на БКП, както и на ръководствата на Окръжния и Градски народен съвет. Строителството започва със седем души от „Културстрой“ ИПК – Велико Търново.
Дейностите се ръководят от Лазар Донков, а „Етър“ се изгражда като филиал на Окръжния музей в Габрово. Името е избрано заради непосредствената близост на река Янтра, чието старо име е Етър. Тук все още стоят, макар полуразрушени, тепавица, воденица, валевица.
До 7 септември 1964 година, когато е официалното откриване на музея, са възстановени и изградени воденица караджейка, тепавица, ковашко-ножарска работилница, воденица долапкиня, струг за гаванки, точило, валевица, гайтанджийска одая, вадище и калдъръмена настилка.
През периода 1965 – 1976 година са изградени балканска талпена къща, бичкиджийница, бояджийна, щанд за сувенири, огради и подпорни стени. Оформена е чаршията, която включва 14 сгради, представящи възрожденското строителство от района на Централна Стара планина. В занаятчийските работилници са показани 16 занаята.
На входа на музея е поставено мозаечно пано, на което са изобразени две млади жени в удължени пропорции – едната от тях държи благословена погача, а другата макет на къща. Високо над тях греят златните лъчи на слънцето. Вечните символи на живота – хлябът и слънцето, са вплетени в едно, за да внушат силния български дух.
За изграждане на чаршията са докарани камъни от съборени къщи от околните села и от коритата на реките Сивек и Страшка. Плочите за калдъръма и за покриване на къщите са докарани с каруци от село Горнова могила. Дъбовият материал за къщите – от Еленския Балкан и Странджа.
Бръшлянът и здравецът са донесени от Соколския манастир, чемширите от разсадника в кв. „Дядо Дянко“, от дворове в околни села и от от село Чавеи. Люляковите дървета – от кв. „Ябълка“, а ореховите от землището на село Чарково.
През 1979 г. се извършва корекция на реката, за да се разшири паркинга, а през 1980 г. се преустройват и реконструират съществуващите водопроводни и канализационни мрежи. Подменени са 120 м тръби.
В чест на 1300-годишнината на българската държава, на 20 октомври 1981 година, е открит хотел със 77 легла, дневен бар, ресторант с лятна тераса, механа и конферентна зала.
На 5 юни 1999 година тържествено се полагат основите на църква „Свето Богоявление“. На 24 юни 2006 година църквата е осветена от Негово Високопреосвещенство Григорий – Великотърновски митрополит.
В първото десетилетие на XXI век се изграждат мандра, сушило и пушило, които разнообразяват облика на музея.
През 2020 година е спечелен проект „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“. Финансирането е по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. Стойността е 10 497 161.15 лв., от които 6 287 586.98 лв. съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие, а 1 109 574.17 лв. е национално съфинансиране. 3 100 000.00 лв. са осигурени от кредитен ресурс. Продължителността на проекта е 42 месеца – от 18 юни 2020 г. до 18 декември 2023 г.
Благодарение на осигуреното финансиране, става възможна цялостната реставрация и консервация на недвижимите културни ценности – сградите и съоръженията, както и на обекти, извън територията на музея, но стопанисвани от екипа му и използвани за неговите нужди, в това число и цялостна модернизация на хотела.
Целта на проекта е развитие на туристическата привлекателност на РЕМО „Етър“ и превръщането му в жив музей, предоставящ възможности за несезонен, постоянен културен туризъм. Опазване, консервация и реставрация на обхванатите в музейния комплекс обекти и създаване на условия за ефективно оползотворяване на техните площи. Осигуряване на съвременни условия и оборудване с интерактивни информационни средства за привличане на разнообразна публика, както и хора в неравностойно положение.
Музей „Етър“ не е застинал във времето, макар да представя определен период от развитието на българското общество. От самото начало до днес на територията му се извършват строителни дейности, реставрация и консервация. Темповете са различни, като най-интензивни са през 60-те и 70-те години на XX век и в първите години от второто десетилетие на XXI век.