Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват.
Преди кушията жените и по-големите момичета си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
Бабите подстригват за първи път след началото на зимата децата.
Тодоровден се чества главно за здравето на конете и е празник на коневъдството и на конния спорт.
Меси се обреден хляб с форма на конче или подкова и от него се раздава по съседите за здраве на конете, като част от него се прибират за лекуване на конете, когато ги хване болестта „сап“.
Всяка жена бърза да раздаде първа хляба си, или поне да не бъде последна, защото която остане накрая, конете ѝ ще се разболеят от краста.
За здравето на жребците стопанките раздават и варена царевица.
На Тодоровден младата булка за първи път замесва тесто и изпича хляб. Ако свекърът и свекървата го харесат, булката оттам нататък меси хляба, а към нея вече се обръщат с „невясто“.
Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.
Какво си говорят свекървата, майката на младата булка и булката на Тодоровден?