Сирни заговезни (Прошка)
Сирни заговезни (Сирни поклади) е последният голям зимен празник според старите български обичаи. През 2023 година се пада на 26-ти февруари, неделя. Това е последният ден преди началото на Великденските пости, които продължават 7 седмици.
Какво се прави на Сирни заговезни?
Сирни заговезни е с променлива дата в празничния календар. Отбелязва се винаги в неделя, седем седмици преди Великден. В стария език „говеене” значи мълчание, а „заговезни” – обредно замълчаване.
„Просто да ти е! Господ да прощава…“
Народът казва, че на Сирница Небето и Земята си прощават, затова трябва да го направят и хората. Неделята след Месни заговезни е ден на всеобщото опрощение, на възстановяването на междуличностните взаимоотношения. От минали времена прошката е символ на морал и благородство, защото само човек с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкресението на Божия син. Затова преди най-големия християнски празник хората си искат прошка, за да освободят от тежест сърцата и съвестта си. Искането и даването на прошка е проява на великодушие. Съмненията и черните мисли в сърцето отстъпват място на любовта и помирението.
Чудото на прошката е в това, че прощавайки, ние освобождаваме и самите себе си от яда и омразата. Това не е пренебрегване на личните принципи и изневеряване на личната позиция. За да простиш трябва да се поставиш на мястото на другия, да погледнеш истината през неговите очи. И все пак, за да се даде прошка, тя първо трябва да бъде поискана.
Традицията повелява по-младите да отидат у по-възрастните, за да им поискат прошка – децата при родителите, младоженците при кумовете. Празничната вечеря започва след като млади и стари си простят греховете с целуване на ръка. Изричат се следните думи: „Прощавай!“, на което се отговаря: „Простено да ти е!“
Трапезата
Преди началото на дългите Великденски пости се заговява с богата трапеза, на която се слагат: баница със сирене, варени яйца, риба, халва и плодове. На масата трябва да има ястия, приготвени с млечни продукти – мляко, сметана, извара, кашкавал и сирене.
Обредите
Силно вълнение, особено за децата, създава обредът, свързан с „гоненето на халвата”, известен още като хамкане, ламкане. Парче бяла халва се окачва на конец за гредата на тавана. Залюлява се в кръг и всички около трапезата се стремят да го уловят с уста, без да си помагат с ръце. Според това, колко бързо всеки ще захапе люлеещата се халва, се гадае за неговия успех. Който първи успее да я „хване” ще му е сладък живота, ще е късметлия и във всичко ще му върви. После се завързва ново парче халва и гонитбата продължава докато се изредят всички. В по-старо време вместо бяла халва се „гони” завързано сварено и обелено яйце. След като и последният хване халвата, стопанката снема конеца, нарязва го на толкова парчета, колкото са хората в къщата и добавя още по парче за посевите, плодовете и животните. Запалва ги от единия край и според бързината на горенето гадае за здравето, късмета и берекета. Парченце запазва „за през годината”, слага го до иконата и при нужда се ползва за цяр.
Друг широко разпространен обред по Сирни заговезни е свързан с паленето на огньове. Той се среща под различни форми и названия в различните краища на България. Хората вярват в пречистващата сила на огъня. Той изгаря злите духове и се прескача за здраве и късмет. Някъде въртят и факли от слама. Смята се, че така се прогонват бълхите. Палят се и се въртят оратници (дърво, разцепено, на което има слама), ойлалия (запалено каче с катран) и оруглици (кошове, намазани с катран), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите за берекет. Разпространено е и вярването, че ако бездетна жена прескочи сирнишки огън, тя ще зачене.
Обредните действия на Сирница са насочени към магически действия и практики за прогонване на зли сили и вредни гадини, които с пробуждането на пролетта се активизират. Според поверието, така се осигурява плодородие и здраве.
В някои селища кукерските празници се провеждат и в наши дни на Сирни заговезни, а обредите са свързани с надеждата за богата реколта, с желанието да се пропъдят болести и лошотии. Кукерите са маскирани персонажи, носещи в различните региони на България специфични имена: песяци, арапи, джамалари, станчинари, бабугери, сурати, чауши, дервиши, старци… Само мъже (ергени) могат да бъдат кукери, единствено водачът на кукерската дружина е женен мъж. Облеклото и маските им са различни, но са обединени от посланието за прогонване на зимата и злото и проправяне на пътя на идващата пролет.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата „чавги“ – запалени стрели от дрян, и това е тяхното любовно обяснение.
По време на постите любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.
Местни традиции по Сирни заговезни
В Габрово седмицата между двете заговявания е известна и като „карнавална седмица”. През тези дни се подготвя Олелийнята – правят се вкусни лакомства, шият се дрехи. В събота на градския пазар се разполагат сергии за продажба на боза, халва и други сладки неща. А вечерта се появяват първите маскирани, които обхождат къщите, за да правят смях.