„На всяка лоза – по шиник, от всяка – по чебър“– нарича „царят на лозята“ на Трифон Зарезан
Първите три дни от месец февруари се наричат Трифунци или още Вълчи празници. Почитат се за предпазване от вълци – жените не режат с ножица, за да не се разтварят устата на вълците, не пипат остър предмет, за да не се острят вълчите зъби. С червен конец завързват три пъти ножиците, за да завържат вълчите уста.
Първите три дни от месец февруари се наричат Трифунци или още Вълчи празници. Почитат се за предпазване от вълци – жените не режат с ножица, за да не се разтварят устата на вълците, не пипат остър предмет, за да не се острят вълчите зъби. С червен конец завързват три пъти ножиците, за да завържат вълчите уста.
Основният обичай, изпълняван на този ден, е ритуалното зарязване на лозята. Жените месят обреден хляб, украсен с направени от тесто гроздове, който слагат заедно с пълнена кокошка и бъклица вино в нови торби и ги дават на мъжете си. На лозето обичаят започва с прекръстване, отрязване на три пръчки от първата лоза и поливането на корените й с вино. Виното се възприема като символ на Христовата кръв и българинът го уважава така, както уважава хляба. Вярва се, че на този ден всеки стопанин трябва да се напие, за да има изобилие от вино и грозде. Затова след зарязването всички се събират на едно място, изваждат кокошките и питите и започва обща веселба, която се ръководи от предварително избран „цар на лозята“. Той трябва да е имотен и „късметлия“ – предпоставка за добра бъдеща реколта. Празникът завършва в дома на „царя“, който кани всички мъже, участници в зарязването, и ги черпи с вино, за да бъде обилна реколтата от грозде и да са пълни бъчвите.