На Йордановден в Габровския край се е правел маскарад

Публикувана на 06.01.2023 в 13:46

Един изчезнал с годините маскарад от Габровския край е описан в теренните проучвания на музей „Етър“ от 70-те години на миналия век. Той е свързан с празника Йордановден и в миналото се практикува в габровския квартал Любово (близо до кв. Етъра).

Част от иконостаса на храм „Св. Богоявление“ в музей „Етър“

Обичаят се нарича „Войюрдане“ и е описан от информатора Иван Христов Иванов на 86 години, от Габрово.

„Обичаят се прави на Юрдановден. Ходят само по-големи деца и юноши от четвърто отделение (4 клас – бел. авт.)  нагоре. По-малките деца ходят само на сурваки.

Един ден преди Юрдановден момчетата се нагласят в колко часа ще тръгват и в кои къщи ще ходят. Ако селото е по-малко се ходи във всички къщи. Предварително младежите се уговарят кой каква длъжност ще изпълнява. Групата се състои от 5 – 6 приятели и акрани. Най-главният се нарича „поп“. Той носи менче с вода, китка от здравец или чемшир и дървен кръст.

Вторият след него се нарича „магаре“. Той носи дисаги на врата си и събира даровете. Другите участници в групата нямат конкретни наименования.

Тръгва се към 4 часа сутринта на Юрдановден. Обикновено първите двама-трима се викат от къщите, а останалите се присъединяват към групата по пътя. Из улиците групата говори на висок тон, пускат се закачки. Песни не се пеят. При влизането в къщата домашните ги посрещат на прага с „добре дошли“. В стаята се сбират всички, обръщат се на изток към иконата и започват да пеят в хор:

Ой Юрдане, кръщающий се, се тебе господе троическо яви се! Поклонение родителу, Богу глас свидетелствуваше, утверждение являйсе Христе Боже наш. Мир посвещая, слава тебе!

При пеенето „попа“ ръси с китката, поднася дървения кръст за целувка и благославя. Накрая домашните даряват групата с ябълки, круши, дребни пари, наденица и др. Даровете се сбират от „магарето“. След обиколката на цялото село разделят даровете и от парите всеки си купува моливи, тетрадки и други училищни работи.“

Материалът е подготвен от Павлина Дамянова, уредник отдел „Духовна култура“

Сподели в

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *