На трапезата се слагат нечетен брой постни ястия
Ключов момент за празника Бъдни вечер е трапезата. Общоизвестен е фактът, че ястията трябва да са постни (това е последната вечер от 40-дневния коледен пост) и трябва да са нечетен брой. В традиционната ни култура нечетните числа (3, 5, 7, 9) са хубавите числа, които са свързани с доброто, здравето, носят магическа символика и често всичко трябва да се направи по 3 пъти, за да се случи. Обикновено се слагат 7, колкото са дните от седмицата или 9 ястия, колкото месеца трае една бременност. Основен елемент на трапезата е обредният хляб, наричан на повечето места Боговица. Тъй като в миналото българинът е бил основно земеделец и скотовъдец, пластичната украса на хляба включва всичко, което осигурява прехраната на семейството – агнета, овце, куче, овчар, пчели, рало и т.н. Приготвят се още: варен боб, пълнени чушки с фасул, сърмички, варено жито, ошав, тиква, слагат се плодове, орехи и чесън.
Трапезата се прекадява
Трапезата трябва да се прекади. Това обикновено прави най-възрастният член на семейството. Той минава и прекадява с тамян и въглени, сложени върху палежника от ралотото или върху керемида, най-напред масата с ястията, след това входа, цялата къща, двора и стопанските постройки. Докато прекадява, благославя. Така, според народните вярвания, се прогонват злите и нечисти сили от дома.
В огнището се слага „бъдник“
Един от символите на Бъдни вечер е бъдникът – голямо дърво, което се слага в огъня. Момък трябва да отиде в гората и да отсече буково или дъбово дърво, което трябва да е дълго и дебело. В единия му край се пробива дупка и се слага осветено в черквата масло, вино, поставя се тамян и дупката се запушва с дървен клин. Вечерта стопанинът на къщата запалва бъдника, наричан още и коладник. Той е символ на живота и на раждащия се през тази нощ млад Бог.
На Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, дори и да заспят домашните, винаги трябва да има някой, който да е буден, за да пази огъня.
Извършват се гадания
На Бъдни вечер се гадае какво ще бъде времето през различните месеци на предстоящата годината. Взимат се 12 люспи от лук, върху всяка се слага сол и се нарича на съответния месец. Ако люспата остане суха, то и нареченият на нея месец също ще е сух и топъл. Месецът, чиято люспа се навлажни, ще бъде дъждовен. Гадае се и за здраве – всеки човек си взема по един орех и го разчупва, ако ядката вътре е бяла и едра, той ще е здрав и ще му върви през годината.
Всеки член на семейството може да хвърли и дрянова пъпка или зрънце жито в огъня. Ако те пукнат и подскочат, това означава че ще има здраве. По начина, по който гори бъдникът в огъня също се извършват гадания – ако излизат искри, значи ще има здраве в къщата, на хубаво е, ако гори бавно и тлее – не е на добре.
Трапезата не се вдига
Има вярване, че на трапезата за Бъдни вечер гостуват мъртвите предци и самата Божа майка. Това е и причината да не се прибират ястията, които са сложени. Всеки трябва да си опита от всичко за здраве и берекет, но трябва и да остави по залък за близките, които не са между живите.
Информацията е подготвила Павлина Дамянова,
уредник „Духовна култура“