Игнажден е – всяко Ваше действие може да доведе до благополучие или беда

Публикувана на 20.12.2022 в 08:53

На 20 декември – Игнажден, започва народната Нова година. Денят е наричан още Млада година, Полазница, Полазовден, Единажден и на него се спазва обичая полязване (полазване), при който пръв в къщата се пуска да влезе добронамерен човек с късмет.

Българите вярват, че на този ден започват родилните мъки на Богородица и рождествените празници. Християнски и езически елементи се преплитат в обредите и това обяснява разбирането, че след Игнажден се зареждат и мръсните или поганите дни. Коледарите се събират в дома на Станеника и започват да се подготвят с песните и наричанията. Прави се първата кадена вечеря, коли се прасето, гадае се за сватбите и времето през идващата година.

Всичко, което се прави в този ден, може да породи благополучие или беди. Заради това се следи кой е полазникът – първият човек, прекрачващ прага на къщата.

Кой е добронамерен към дома, той е канен за гост.

Ако е добър, здрав и трудолюбив – годината ще бъде благодатна за семейството.

Ако е мъж, ще се раждат повече мъжки животни.

Ако е жена – женски.

Полазникът винаги внася в дома от дръвника треска или съчка, които оставя до огъня. Той сяда на кринче със слама, клочи като квачка, за да се излюпят много пилета и не бърза да стане – да не стават от полога мътещите птици. Разравя с треската огъня, за да излязат искри и нарича – „Колкото искри, толкова пиленца, патенца, пуйченца, агънца, теленца, жребенца, дечица в дома“. Стопаните черпят госта и го даряват с риза, чорапи, къделя вълна, кърпа. Който влезе в дома на Игнажден, трябва да е с пълни ръце. Освен, че внася треска или клечка, стиска сено или листо, за да има придобивка в дома.

Вечерта се прави трапеза от постни ястия, подобна на бъднивечерската – боб, сарми, сварени заедно жито и царевица, туршия, ошав, зеле, лук и чесън, орехи. Меси се пита или кравай без украса, трохи от който се дават на домашните животни на следващия ден. След като се събере цялото домочадие, най-възрастният мъж прекадява храната с въглени и тамян, сложени на палешник, метална част на брадва или керемида. Не се става от трапезата по време на вечерята, за да не стават кокошките от полога, докато мътят.

На този ден се извършват редица магични действия и се гадае за късмета на дома през идната година. За да носят кокошките и да се излюпват здрави пилетата, вретената, хурките и кълбетата на жените трябва да са пълни – иначе ще се измътят запъртъци. Ако въгленът от прекадяването е станал на пепел, годината ще е плодородна. Не се вари боб на този ден, за да не бие градушка, не се плете и преде, не се впряга добитък. Не се иска и не се дава нищо на заем. Не се изнася нищо от къщата, най-вече огън, жар или сол, за да не се изнесе берекета.

Мома, която желае да се омъжи през годината и се чуди кой ще е женихът, сяда на дръвника, посипва се с ечемик и изрича: „Кой ми е на късмет, да дойде нощес да го жънем заедно!“. После взема част от семената, слага ги под възглавницата си и се надява да сънува кой й е орисан.

Смята се, че каквото е времето на 20 декември, такова ще е през следващия април. Друго предвиждане се прави на база времето през последните 12 дни (20-31) от декември, защото на всеки от тях съответства месец от следващата година – каквото е времето в деня, такова ще е и през съответния месец на идващата година. По това гадаене каквото е времето на Игнажден, такова ще е през януари. Хубаво е на Полазовден да вали сняг, защото се знае – „дебел сняг – голям комат“. На Игнажден се коли прасето и по далака се гледа каква ще е зимата – ако предният край е дебел, ще е тежка в началото, а ако е обратно – голямата зима предстои. От месото на прасето се яде едва на Коледа, след връщане от църква.

След Игнажден започват мръсните дни, когато в света на живите от залез слънце до първи петли бродят демонични същества и души на починали хора. Те вредят на замръкналите хора, затова вечер не се ходи до късно или в джоба се носи чесън, като предпазно средство. Не се правят помени за починали, сватби и годежи и е лошо да се зачене дете, защото ще се роди с недъг или ще се превъплъти в демон след смъртта си. С кръщаването на Христос и водата на Богоявление (Йордановден), поганите дни свършват и светът продължава нормалния си ход.

Празнична рецепта за Игнажденска гозба

Петра Петрова от махала Троенците (днес част от севлиевското с. Кръвеник) е родена през 1900 г. Нейната рецепта е записана от специалисти на музей „Етър“.

Картофи с булгур на фурна

Картофите се нарязват на кръгове и се нареждат в тава. В растително масло се изпържват лук и червен пипер, слага се вода и със запръжката се заливат картофите в тавата. Пече се в пещта, слага му се и булгур и магданоз.

На 20 декември празнуват хората с имена Игнат, Гатьо, Ина, Пламен, Искра, Огнян и производните им.

Смята се, че името Игнат/Игнатийе латинско и значението му е огън, огнен, нероден, прероден, новороден. Точното значение, произход и смислова натовареност остават неизвестни. Името се свързва с Игнатий Богоносец – първият свети отец и учител на Църквата, както и първият след апостолите голям богослов. Той е роден в Антиохия (дн. с. Антакия в Турция) и e ученик на ап. Йоан Богослов, който го ръкополага за архиепископ в родния му град. Тази длъжност Игнатий изпълнява в продължение на 40 години от 70 г. насетне. Текстовете, останали от него, издават добро образование и значим писателски талант. При гоненията на римския император Траян срещу християните Игнатий е заловен и осъден на разкъсване от зверове в римския Колизеум. За името „Богоносец”, с което сам се нарича, преданията са две: едното, защото е онова дете, което Господ вдига на ръце като пример за невинност (Мат. 18:1); другото, че при мъченическия му подвиг християните виждат на гърдите му издълбано името на Господ Иисус Христос.

Материалът е подготвен от Румяна Денчева, уредник отдел „Бит и поминък“

Сподели в

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *