Сурвакницата е един от символите на новата година за българите. За направата ѝ се използва дрян – първото цъфтящо по нашите земи дърво, символ на здраве и дълголетие. От срещуположните вейки на пръчката се оформят най-често три кръга, които представят безкрайността. Това е фигура на единството, а пространството вътре в нея се смята за защитено.
Вярва се, че когато сурвакар сурвака, наричанията му за здраве, берекет и богатство се сбъдват. Сурвакането и изричането на благословии винаги започва от най-стария човек в семейството.
Традиционната сурвакница се украсява с природни материали. Червеният конец е против уроки и за предпазване от болести. Вълната прогонва злите сили и пази здравето. Тя символично се свързва с женската енергия, тъй като жените я обработват. Лютата чушка е символ на мъжа, пуканките, сушените плодове и шипките – на плодородие и изобилие. Поставят се и парички – за благополучие и богатство.

След сурвакането, сурвакницата се хвърля над курника, за да снасят кокошките много яйца, на покрива на къщата – за здраве или на някое високо дърво – за плодородие. Може да се хвърли и в течаща вода или извор, за да тече гладко животът през новата година. Сама по себе си сурвакницата не е обреден предмет, а се превръща в такъв в ръцете на сурвакарчетата.
Информацията е подготвена от Павлина Дамянова, уредник „Духовна култура“